Съоръжението ще заработи след около десетилетие

Големият адронен колайдер (LHC) ще бъде временно спрян за продължителен период, тъй като започва мащабна модернизация, а учените вече обсъждат и дългосрочното бъдеще на най-известния ускорител на частици в света. Въпреки паузата, научната работа около събраните данни ще продължи активно.

Разположен в 27-километров подземен тунел на границата между Швейцария и Франция, Големият адронен колайдер е създаден, за да възпроизвежда екстремните условия във Вселената непосредствено след Големия взрив. Именно с негова помощ през 2012 г. бе открит бозонът на Хигс - фундаментална частица, отговорна за масата на останалите елементарни частици.

От юни инженерите ще започнат сериозно обновяване на съоръжението в рамките на проекта High-Luminosity LHC. Целта е ускорителят да извършва до десет пъти повече сблъсъци на частици, което ще позволи значително повече експерименти и по-богат научен добив. Модернизацията ще продължи около пет години, а ЦЕРН не очаква обновеният колайдер да заработи отново преди средата на 2030 г.

Новият генерален директор на ЦЕРН Марк Томсън подчерта, че спирането на машината не означава застой в науката. По думите му са натрупани огромни количества данни, които физиците ще анализират през целия период на пауза, като научните резултати ще продължат да се публикуват.

Паралелно с модернизацията ЦЕРН планира и евентуалния наследник на LHC - проекта Future Circular Collider (FCC). Предложението предвижда изграждането на още по-голям ускорител с обиколка около 90 километра. Първият етап, насочен към сблъсъци между електрони и позитрони, е планиран за края на 40-те години на века, а по-късно - през 70-те години - съоръжението би могло да ускори и протони до рекордни енергии.

Бъдещето на FCC обаче остава несигурно заради очакваната му цена от близо 19 милиарда долара и дебатите дали гигантските ускорители са най-добрият инструмент за изследване на тъмната материя и тъмната енергия. Въпреки това Марк Томсън е категоричен, че големите ускорители остават ключови за разбирането на Вселената и че "това не е моментът науката да се отказва".