Дълго време египтолозите предполагат, че знаменитата скулптура, разположена на западния бряг на Нил в Гиза, е създадена малко след построяването на пирамидата на Хеопс т.е., преди около 4500 години. Група изследователи под ръководството на английския геолог Колин Рийдър от Манчестерското общество за изучаване на Древен Египет обаче твърдят, че ерозията в следствие на валежи в района на скулптурата свидетелства за значително по-голяма възраст на Сфинкса. Разкопките на платото Гиза също потвърждават, че то е обитавано далеч преди строежа на знаменитите пирамиди.

Мнението на изследователите е, че главата и тялото на Сфинкса са непропорционални. Архитектът доктор Джонатан Фойл смята, че за да се запазят пропорциите, главата на скулптурата първоначално е била много по-масивна. В такъв случай, лицето на фарона може би е изсечено на по-късен етап, заменяйки лъвската глава. Древните египтяни са създали статуя на лъв, а по-късно техните потомци са изсекли лицето на фараона. До тогава лъвът е бил смятан за по-силното от човека създание. В древността в околностите на Гиза може би са живеели лъвове, които всявали страх у хората и се превърнали в символ на силата.

Болшинството египтолози са на мнение, че Сфинксът е създаден от Джеджефра – по-големият брат на Хафра, в чест на техния баща Хуфу, който управлява Египет от 2551 до 2528 г. пр.н.е. Затова и строежът на паметника се датира в периода между 2550 и 2450 г. пр.н.е.

Геологът Роберт Шох обаче, още през 90-те години на миналия век изказва предположението, че Сфинксът е значително по-стар. Като доказателства в подкрепа на това твърдение той изтъква ерозията на почвата в подножието на паметника и образувалата се там канавка, по която се е стичала водата. Големи количества на валежите на територията на Египет е имало в края на IV и началото на III хилядолетие пр.н.е. Геологът пресмята, че подобна валежна ерозия е могла да се получи единствено ако скулптурата е създадена не по-късно от VI или V хилядолетие преди новата ера. А това означава, че Сфинксът се е появил поне 2000 години по-рано, отколкото е прието да се смята днес. А това би довело до още по-драстично разминаване с историята на древността. Такава датировка на паметника, ще го изпрати във време, когато и самата египетска цивилизация не е съществувала.

Рийдър обаче смята, че Сфинксът все пак не е чак толкова древен. Той “състарява” монумента само с няколко века и го изпраща към епохата на Ранното Царство, съществувало между 3120 и 2649 година пр.н.е. Независимо от Рийдър сходно изследване провежда и геологът Дейвид Коксил. Според него датировката на Шох е твърде преувеличена и е по-скоро вярна тезата, застъпена от Рийдър. Учените заснемат филм, в който ще се опитат да изложат своите аргументи и да възстановят “оригиналният” вид на главата на Сфинкса.