Газовете, които разрушават озоновия слой, може би са предизвикали екстремно затопляне на Арктика
Наука 22.01.2020 11:15
Газовете, които разрушават озоновия слой може би са причинили почти половината от последиците от климатичните промени, наблюдавани в Арктика от 1955г. до 2005г., съобщава сп. „Нейчър”.
Това откритие може да помогне за обяснението на непропорционалния мащаб на климатичните промени в този регион, които от дълго озадачават учените. Арктика се затопля повече от два пъти по-бързо от останалия свят – феномен, познат като „Арктическо усилване” – и губи морски лед с поразително темпо.
Според Марк Ингланд, климатолог в Института по океанография на Скрипс в Ла Джола, Калифорния, веществата, които разрушават озоновия слой, включително хлорфлуорвъглеводороди, са познати с това, че затоплят атмосферата хиляди пъти по-бързо от въглеродния двуокис. Повечето проучвания за тези химични вещества са фокусирани върху влиянието им върху защитния озонов слой на планетата Земя – особено над Южното полукълбо, където именно те са причината за формирането на антарктическата озонова дупка.
Ингланд и неговите колеги сравнили климатични симулации както със, така и без масовите емисии на хлорфлуорвъглеводороди, започнали през 50те години на 20ти век. Без химичното вещество, симулациите показали средно арктическо затопляне от 0.82°C. Когато е било отчетено присъствието на озоноворазрушаващи съединения, това число е скочило до 1.59°C. Изследователите видели подобни драматични разлики при симулациите и в покритието на морския лед.
„Екипът на Ингланд е направил внимателно проучване по един модел. Мисля, че има много смисъл.”, казва Марика Холанд, климатолог в Националният център за атмосферни изследвания в Боулдър, Колорадо. Тя казва, че затоплящият ефект на озоноразрушаващите вещества в атмосферата е добре документирано явление. Холанд обаче отбелязва, че поради сложността на климатичните модели е трудно да се каже със сигурност каква е точната степен на въздействието върху Арктика.
Според Сюзан Страхан, атмосферен учен от центъра за космически полети на Годард на НАСА в Грийнбелт, Мериленд, работата е „интересна и провокативна”, но все още не е убедена в заключенията, до които е довела. Нейното мнение е, че много по-убедителен аргумент би било екипът да успее да даде ясно физическо обяснение за тези повишения.
Глобалните концентрации на хлорфлуорвъглеводороди се влошават от началото на хилядолетието. Според Сесилия Битц, климатолог от Университета на Вашингтон в Сиатъл, въпреки че много други фактори влияят на „Арктическото усилване”, резултатите от проучването сочат, че могат да бъдат взети мерки за забавянето на тези климатични промени, тъй като озоноразрушаващите вещества продължават да напускат атмосферата. /dnews.bg
Това откритие може да помогне за обяснението на непропорционалния мащаб на климатичните промени в този регион, които от дълго озадачават учените. Арктика се затопля повече от два пъти по-бързо от останалия свят – феномен, познат като „Арктическо усилване” – и губи морски лед с поразително темпо.
Според Марк Ингланд, климатолог в Института по океанография на Скрипс в Ла Джола, Калифорния, веществата, които разрушават озоновия слой, включително хлорфлуорвъглеводороди, са познати с това, че затоплят атмосферата хиляди пъти по-бързо от въглеродния двуокис. Повечето проучвания за тези химични вещества са фокусирани върху влиянието им върху защитния озонов слой на планетата Земя – особено над Южното полукълбо, където именно те са причината за формирането на антарктическата озонова дупка.
Ингланд и неговите колеги сравнили климатични симулации както със, така и без масовите емисии на хлорфлуорвъглеводороди, започнали през 50те години на 20ти век. Без химичното вещество, симулациите показали средно арктическо затопляне от 0.82°C. Когато е било отчетено присъствието на озоноворазрушаващи съединения, това число е скочило до 1.59°C. Изследователите видели подобни драматични разлики при симулациите и в покритието на морския лед.
„Екипът на Ингланд е направил внимателно проучване по един модел. Мисля, че има много смисъл.”, казва Марика Холанд, климатолог в Националният център за атмосферни изследвания в Боулдър, Колорадо. Тя казва, че затоплящият ефект на озоноразрушаващите вещества в атмосферата е добре документирано явление. Холанд обаче отбелязва, че поради сложността на климатичните модели е трудно да се каже със сигурност каква е точната степен на въздействието върху Арктика.
Според Сюзан Страхан, атмосферен учен от центъра за космически полети на Годард на НАСА в Грийнбелт, Мериленд, работата е „интересна и провокативна”, но все още не е убедена в заключенията, до които е довела. Нейното мнение е, че много по-убедителен аргумент би било екипът да успее да даде ясно физическо обяснение за тези повишения.
Глобалните концентрации на хлорфлуорвъглеводороди се влошават от началото на хилядолетието. Според Сесилия Битц, климатолог от Университета на Вашингтон в Сиатъл, въпреки че много други фактори влияят на „Арктическото усилване”, резултатите от проучването сочат, че могат да бъдат взети мерки за забавянето на тези климатични промени, тъй като озоноразрушаващите вещества продължават да напускат атмосферата. /dnews.bg
![]() |
1 | 2.07846 |
![]() |
1 | 2.2556 |
![]() |
10 | 3.85583 |
![]() |
100 | 4.12653 |
![]() |
1 | 1.67911 |
Последни новини
- 22:54 Ванс: САЩ приключиха с финансирането на войната в Украйна, искаме мирно уреждане
- 22:52 Земетресение с магнитуд 6,1 разтърси Западна Турция, усетено е в почти цяла България
- 20:21 Хороскоп за понеделник, 11 август 2025 г.
- 19:35 Москва: ВСУ са създали схема за контрабанда на оръжия към украински престъпни групировки
- 19:25 "Мосфильм" застава зад най-новия документален филм на режисьора Стилиян Иванов - "Спартак"
- 19:16 Захарова сравни отношенията между ЕС и Украйна с некрофилия
- 19:07 Красавици без никакви "подобрения" - финалистки на "Мис Созопол"
- 18:58 Тръмп е уверен, че сделката за Украйна е постижима