Как ще изглежда светът ни, ако Вселената не е толкова спонтанна, колкото изглежда? Ами ако галактиките, законите на физиката - дори и ние, хората - работят с код? Това е теория, която завладява както учените, така и феновете на научната фантастика.

А сега един физик твърди, че може би е открил изходния код на Вселената. Идеята, че може би живеем в симулация, се появи през 2003 г., когато оксфордският философ Ник Бостром предположи, че е по-вероятно нашата реалност да е свръхмодерна компютърна програма. Оттогава насам изследователите преследват следи от всичко, което може да наподобява грешка в матрицата.

Но физикът Майкъл Вопсън възприема различен подход. Вместо да търси счупени пиксели в Kосмоса, той търси модели за ефективност, които предполагат, че нашата вселена е изградена като добре оптимизиран алгоритъм. В основата на неговата теория е нещо, наречено Втори закон на инфодинамиката.

За разлика от традиционните закони на термодинамиката, които описват енергията и ентропията, законът на Вопсън се отнася за самата информация. Той твърди, че с течение на времето Вселената не се стреми към хаос, а към компресиран ред. Той предполага, че Вселената функционира като огромна програма за оптимизиране на данни.

Това поведение се разпростира и извън рамките на физиката. Генетичната информация, например, не се държи толкова случайно, колкото Дарвиновата теория предполага. Вместо това, изглежда, че тя свежда до минимум информационната ентропия с течение на времето по същия начин, по който една система е проектирана да съхранява и предава данни възможно най-ефективно. Накратко, Вопсън смята, че това може да е доказателство за работата на изходния код на Вселената, пише hicomm.bg.

Разбира се, не всички са убедени в това.

Някои учени са скептично настроени и твърдят, че теорията за симулацията е опасно близо до псевдонауката или дори до теологията, облечена в технологичен жаргон. В края на краищата, има ли реална разлика между всемогъщ създател и свръхинтелигентен програмист?

Все пак твърденията на Вопсън отварят вратата към нов начин на разглеждане на Космоса. Ако той е прав, това означава, че вселената не просто се разширява, а се свива - но не в черни дупки, както се случва със звездите, когато умират, а в красиво подредена верига от цифрова логика.