Няколко езически храма и мавзолеи на благородници обграждали пътя до Перперикон в първите векове на новата ера. Това разкри при тазгодишните разкопки на историческия връх екипът на проф. Николай Овчаров. Храмовете били разположени около олтара на Дионис, край който идвали исторически личности като Александър Македонски, за да получат предсказания.

По време на разкопките това лято археолозите успели да разкрият запазени части от пътя, който бил разклонение на с римския Виа Егнация и свързвал древния град с Беломорието.

Първият храм, който посетителите на Перперикон виждали бил посветен на водата – нимфеум, от III-IV век. Той представлявал огромна издялана в скалите цистерна за питейна вода. Над резервоара е съществувал втори етаж, където се е помещавал същинският храм, в който са почитани водните божества – нимфите. Той е бил украсен с колони и профилирани корнизи. Нимфеумът бил разположен в самото начало на Южното подградие. В началото на хилядолетието то било застроено само с култови сгради. В ляво се намирали мавзолеите на знатни жители на Перперикон.

"Най-често гробниците са с кръгла форма. Попаднахме на 8 такива, но е имало и правоъгълни", разказа проф. Николай Овчаров. В дясно от мавзолеите бил разположен храма на виното, от който са запазени добре основи от дялани камъни. Над него се намирал храма на Тракийския конник. Пред него е било оформено свещено пространство с полукръгъл план (теменос), оградено с висока стена от обработени правоъгълни каменни блокове. В северната част на площадката се е намирала основната свещена сграда с глинен олтар, на който били принасяни в жертва различни дребни животни – кози и агнета. Край храмът на Тракийския конник са разположени храмовете на предците, на виното и на божеството Митра.

"В навечерието преди приемането на християнството в Южния квартал на Перперикон се наблюдава изключителен разцвет на езическото култово строителство. И съвсем не е случайно, че през VI в. именно на просторния площад в Южния квартал построили грандиозна базилика. Като най-голяма църква в цялата планина Родопи, тя трябвало да покаже победата и триумфа на новата вяра над упоритите езически култове", обясни проф. Николай Овчаров.

Ненко Станев /24 часа