Децата и юношите в Европа не достигат необходимите нива на физическа подготовка по отношение на сила, гъвкавост и телесен състав, показва ново изследване на учени от Университета в Сарагоса, съобщи "Евронюз". 

Проучването, публикувано в списание Sports Medicine – Open, установява спад във физическото здраве на децата от 1990 г. до днес. Анализирани са основните показатели – мускулна сила, гъвкавост, телесен състав и кардиореспираторна издръжливост, които са ключови за настоящото и бъдещото здраве.

Изследователите са проучили данни за 417 362 деца и юноши на възраст между 6 и 16 години от 20 европейски държави за периода 1965–2023 г.

Силата на горната част на тялото като цяло намалява от 70-те години насам, като има кратък период на стабилизиране между 1980 и 2000 г., преди отново да започне спад. Силата на долната част на тялото, измервана чрез тестове за скачане, се е подобрявала до 80-те години, но след това постепенно се е влошила.

Учените отчитат и постоянно увеличаване на телесните мазнини, което според тях често остава недооценено, когато се използва само индексът на телесната маса (ИТМ). Най-сериозен е спадът при гъвкавостта, която намалява непрекъснато, като тенденцията се ускорява след 2000 г.

Що се отнася до кардиореспираторната издръжливост – способността на сърцето, белите дробове и кръвоносната система да снабдяват мускулите с кислород при продължително натоварване – последните данни показват известно стабилизиране между 2015 и 2023 г. Нивата обаче остават по-ниски спрямо предходните десетилетия.

„Тези резултати показват необходимостта от засилване на усилията за насърчаване на физическата активност чрез публичните институции“, заявиха авторите.

Според Световната здравна организация (СЗО) децата и юношите трябва да извършват поне 60 минути умерена до интензивна физическа активност всеки ден, включително упражнения за укрепване на мускулите и костите поне три пъти седмично.

Повече от 75% от европейските юноши обаче не покриват тези препоръки. СЗО предупреждава, че липсата на физическа активност е свързана с около 6% от случаите на коронарна болест на сърцето, 7% от диабет тип 2, 10% от рака на гърдата и 10% от рака на дебелото черво в световен мащаб.