Д-р Георги КАРЕВ, д.м.н.

„Така ли ви учат в училище ?". С този въпрос навремето възрастните хора изразяваха възмущението си, когато се сблъскваха с непристойно поведение на ученици около себе си. Като следим, (кога „на живо", кога чрез медиите), ученическите и абитуриентските изяви през последните години, задаването на цитирания въпрос отдавна е станало безпредметно.

Но, от друга страна, сме длъжни да го задаваме във всеки случай, когато установим, че някое от нещата, на които учат децата в училище, просто не отговаря на истината.

Вчера проверявах как се е подготвила за училище внучката ми, която тези дни завършва V клас. По литература трябваше да отговори на въпроса как славата и богатството променят човека - разбира се, въз основа на текст от учебника си. Този учебник беше отворен на страницата, на която са зададени въпросите, а там беше втората половина от самата приказка.

Моментално разпознах „Кръщелникът на Смъртта" от братя Грим, но ме подразниха някои разлики с приказката, която е една от любимите ми още от ранното ми детство (Братя Грим, „Вълшебни приказки", превел от оригинала Владимир Мусаков, Книго-Лотос, София, 1946). Побързах да обърна на предходната страница, за да видя кой ли ще да е този, който си е позволил да „редактира" двама от най-големите световни майстори на приказката. И направо подскочих от изумление: заглавието гласеше „Най-справедливият", а авторът беше...Елин Пелин !

Прочетох внимателно цялата приказка и се убедих, че става въпрос за безспорно плагиатство. Двамата братя, Якоб Людвиг Грим (1785-1859) и Вилхелм Карл Грим (1786-1863) са имали дълга и успешна научна, юридическа, политическа и литературна кариера, включваща издаването през 1812 и 1814 година на двутомника „Детски и домашни приказки", чийто обем впоследствие увеличават неколкократно чрез прибавяне на нови приказки към него. Именно там за първи път се появява „Кръщелникът на Смъртта". Човек за момент се запитва каква е посоката на плагиатството - кой от кого ? Но в случая тази посока е пределно ясна, дори и по чисто хронологични съображения: братята не могат да са откраднали приказката от Елин Пелин по простата причина, че по-късно починалият от тях се е преселил в отвъдното 14 години преди да се роди Димитър Иванов Стоянов, носещ псевдонима Елин Пелин (1877-1949).

Споменах, че още на „прима виста" забелязах някои малки изменения. Това са неизбежните различия, когато преразказваш чуждо произведение. За да покажа колко са те незначителни, ще посоча четирите най-съществени от тях, като подчертавам, че и четирите значително влошават копието спрямо оригинала.

Първо, тримата потенциално възможни кръстници на своето дете, които бащата среща по пътя си. При Елин Пелин това са Господ, Св.Петър и Архангел Михаил; при братя Грим това са Господ, Дяволът и Смъртта.

И в двата варианта бащата отхвърля Господ като евентуален кръстник с упрека, че е несправидлив - че на някои дава много и те са богати и щастливи, а на други не дава нищо и те са бедни и нещастни.

Но още тук между оригинала и копието има разлика и тя никак не е в полза на „Най-справедливият". След упрека в несправедливост към Бога, отправен от бащата, братя Грим добавят: „Той казал така, защото не знаел колко мъдро Господ разпределя богатствата и добродетелите". Подобна „авторска ремарка" липсва при Елин Пелин, който очевидно смята упрека към Бога за съвсем основателен.

Вторият срещнат при братя Грим е Дяволът, а при Елин Пелин - Св.Петър. Дяволът, естествено, е отхвърлен: „Не те искам за кръстник, защото ти лъжеш и изкушаваш хората".

В преразказа на Елин Пелин Св.Петър е отхвърлен с думите: „И ти не си справедлив - едни пущаш в рая, други не пущаш!". Само заклети атеисти могат да изповядват примитивното убеждение, че от страна на „пазителя на райските двери" би било справедливо да пуща всички в рая, независимо от това кой как е изминал земния си път. И накрая, третият срещнат, който бива признат за справедлив, във версията на Елин Пелин е Архангел Михаил, а в тази на братя Грим това е Смъртта.

Така в „Най-справедливият" тройката се състои от Господ и двама негови „подопечни", на втория от които се признава тази именно справедливост, която е отказана на самия Господ-Бог. В „Кръщелникът на Смъртта", тримата потенциални кръстници - Господ, Дяволът и Смъртта - още изначално са много по-дистанцирани помежду си, което прави противопоставянето им от страна на бащата много по-просто и по-неоспоримо.

Второто от четирите различия е в това, че в приказката на Елин Пелин Архангел Михаил превръща в лекар самия баща, който търси кръстник за детето си. В приказката на братя Грим Смъртта обещава на бащата да направи детето му богато и прочуто, именно него прави лекар, него дарява с лечебна билка и него посвещава в тайната как да отгатва по-нататъшната съдба на болния.

Така приказката на братя Грим, за разлика от тази на Елин Пелин, е в унисон с традициите на световната приказна класика - и фолклорна, и лична - даровете на кръстницата да са предназначени за кръщелника, а не за кумеца. Защото детето е това, което ще расте, което ще се развива, чието е бъдещето - затова именно за него даровете на кръстницата имат стойност и значение, а не за баща му, който вече няма особени перспективи пред себе си.

Третата разлика между двете приказки (ако изобщо можем, във висша степен условно, да ги считаме за две), е, че според указанията на Архангел Михаил, когато младият лекар види кръстника си при главата на болния, той не трябва да дава никакви надежди на близките му; ако ли пък го види при нозете на пациента, „лекува го с водица, тревица и болният оздравее" („Най-справедливият").

При братя Грим, къде е застанала Смъртта - при главата или при краката на болния - се тълкува по точно обратния начин. Разликата е привидно формална, но и тук решението в оригинала категорично превъзхожда това на копието - просто защото ранени, болни и т.н., винаги биват местени или транспортирани с количките или носилките с главата напред, а само мъртвите - както казва народът - „с краката напред".

Затова в „Кръщелникът на Смъртта" заставането й до краката на болния трябва да покаже на лекаря, че тя скоро ще встъпи в правата си върху него.

И последната, четвърта разлика, много повече фабулна, отколкото съдържателна, е присъствието в „Кръщелникът на Смъртта" на един епизод, който отсъства в „Най-справедливият". Преди да спаси царската дъщеря, като я обърне с главата към Смъртта, кръщелникът на Смъртта прави това с баща й - самия цар.

Смъртта го поглежда мрачно, заплашва го с юмрук и го предупреждава, че ако повторно си позволи това, тя ще го отнесе със себе си. Тази последна отстъпка е хуманен жест, направен от самата Смърт - нещо, толкова типично за поетиката на братя Грим.

Бидейки лекар и психоантрополог, не можех да не забележа и не мога да не коментирам тук още едно различие. То е тънко, почти неуловимо, но единствено то е малко по-дълбоко, бих казал идейно и показва, че в „своята" приказка Елин Пелин е вложил нещо от левичарския си мироглед.

Това е антипатията към богатите хора, в случая - към замогналия се лекар. Всеизвестно е, че лекарят е длъжен да бъде трудолюбив, отзивчив и т.н., изобщо всичко според Хипократовата клетва.

Но според комунистическите догми той трябва, кой знае защо, да бъде и беден. Това не беше регламентирано с постановления, нито гръмко разтръбено с фанфари, но то беше насаждано, тихо и подмолно, в съзнанието на хората. И до ден днешен берем неговите плодове, най-паче в начина, по който хората реагират, когато по всеки повод им се внушава недоверие, да не кажа ненавист, към тези, които спасяват тяхното здраве и живот.

В „Кръщелникът на Смъртта" последната обещава на вече поотрасналия си кръщелник „Аз ще те направя прочут лекар", което имплицитно означава, че ще му помогне да стане такъв. При Елин Пелин нейният аналог, Архангел Михаил, казва на кумеца си: „Ти ще се обявиш за лекар", което е намек, че този лекар ще бъде самозванец.

Същата разлика долавяме и в средствата, с които двамата лекари лекуват своите пациенти. При братя Грим, Смъртта снабдява своя кръщелник с целебна билка, с която той, така или иначе, участва в излекуването на пациента си. В „Най-справедливият" положението е различно: „...лекува го с водица, тревица и болният оздравее". Това „с водица, тревица" съдържа в подтекста си „с каквото и да е", а щом няма никакво значение с какво е лекуван болният, това буквално превръща лечението в шарлатания.

Има известна разлика и в мотивите за спасяването на царската дъщеря. В „Най-справедливият" очевидният мотив е користта „...сам стана несправедлив и с хитрост (к.м., Г.К.) спаси царската дъщеря".

В оригинала причините лекарят да наруши наложената му забрана са дълбоко човешки и като такива - напълно разбираеми: „...но красотата на принцесата и щастието да стане неин съпруг така го замаяли, че забравил всичко друго". За връзката между материалното благосъстояние и моралните качества: „А като станал богат, почнал да става несправедлив". Дали някой от читателите би се затруднил да отгатне от кой от двата варианта е този цитат ?

Чудесно е, обаче, че на въпросите от рода на „Как славата и богатството променят хората ?" (предполагащи да се отговори, че ги променят към лошо), учениците от V клас отговарят различно, понякога по начин много по-интелигентен от този на авторите на учебниците им.

Съвсем в духа на зададения й въпрос, ученичка от СОУ „Йордан Йовков" в Кърджали пише: „...но след като забогатява, той губи разсъдъка си и става по-алчен". На фона на тази „логична" връзка между забогатяването, загубата на разсъдъка и алчността, не можем да не аплодираме горещо отговора на друго дете от същото училище: „Хубаво е да е богат и известен, но да запази достойнството си и добрите си качества".

В същата посока е и разликата между двата варианта на по отношение на края им. В края на „Кръщелникът на Смъртта" лекарят, разбирайки по различната дължина на горящите свещи какво го очаква, моли кръстницата си да постави догарящата му свещ върху някоя нова, за да му позволи да поживее още.

В същата ситуация, героят на „Най-справедливият" пита: „Не можеш ли, куме, да отрежеш малко от свещта на детето и да надставиш моята ?". Очевидно тук Елин Пелин съвършено е загубил чувството за мярка: трябва да си пълен морален урод, за да поискаш да удължиш живота си за сметка на този на собственото си дете.

Тъй като анализирах подробно и най-малките различия между двата варианта, не искам някой да остане с впечатлението, че тези различия са достатъчни, за да бъдат това две различни произведения. Напротив, отново подчертавам, и то дебело, че истинската творба е единствено „Кръщелникът на Смъртта", а „Най-справедливият" си остава нейно плагиатско копие. И, на второ място, че всички направени промени влошават копието в сравнение с оригинала.

Крайно озадачен от представянето на Елин Пелин, чието творчество е богато с чудесни творби, с едно произведение, в което само заглавието е наистина негово, бях заинтригуван що за учебник е това. Оказа се „Литература", 5 клас, от Мария Герджикова, Олга Попова и Стоймира Георгиева, редактор Олга Попова, Издателство Булвест, 2000, 2006, 2011; посочена е и министерската заповед от 25.02.2011, с която учебникът е одобрен.

Тогава отворих Интернет, с надеждата, че след като министърът е одобрил този учебник, сигурно ще да се е намерил някой преди мене, който да „скочи" срещу тази непростима грешка. И тогава...

Тогава почти изкрещях на глас: „Господи, това не може да бъде истина !". Дессетки и десетки заглавия, вграждащи Елин Пелин и „неговата" приказка „Най-справедливият" в обучението на петокласниците: учебници, ръководства, методични напътствия и т.н. и т.н. Например: Георги Гърдев, Даниела Минчева, Стефка Гърдева, „Ново ръководство за ученика по литература - 5 клас, изд. „Слово".

Списъци със задължителна литература, която петокласниците трябва да са прочели предварително и в които „Най-справедливият" винаги заема достойното си място.

Съответно на това, в сайта BgMamma възбудени майки обменят страхове и търсят „инфо" - коя госпожа е дала на класа си по-пълен списък и как да се намерят книжките от него. Има, разбира се, и тестове: например в един Тест No 1, „Най-справедливият от едноименната приказка на Елин Пелин е: а) Свети Петър; б) Архангел Михаил; в) Господ; г) Царят. Или в един Тест No 4 - „На коя от творбите е автор Елин Пелин: а) „Златната мома"; б) „Най-справедливият"; в) „Търговецът"; г) „Момче с крила". Всъщност въпросът е съвсем некоректен, предложените отговори би трябвало да са пет и да включват опцията „д) на никоя от тях". Защото отговор „б", очевидно визиран от авторите като верен, е валиден само за заглавието на приказката и за няколко незначителни различия, осезаемо влошаващи прекрасната приказка на братя Грим.

Уви, не му потръгна на големия ни писател с учебните планове и програми. През 50-те и 60-те години на миналия век (че и по-късно), комунистическото литературознание решително насочваше ученическите ни усилия не толкова към чудесните повести „Земя" и „Гераците", колкото към злополучния Андрешко.

Ето пък сега, петокласниците трябва да изучават Елин Пелин с произведение, което всъщност не е негово. Хайде, самия писател - него Господ да го съди. Но се чудом чудя, след като си имаме просветно министерство, а то си има цяла дивизия специалисти, стилисти, методисти и прочие експерти, как пък не се намери поне един от тях, или пък от армията учители, обучаващи петокласници, който да е чел приказките на братя Грим и да бие тревога за това безобразие - ако не е могъл да го предотврати, поне да направи възможното да го прекрати.

Накрая - няколко думи pro domo sua. Като учен съм психоантрополог. Не съм литератор, но винаги съм бил изкушен в проблемите на литературата (вж. напр. студиите ми „Конфликтът между морала и красотата у Йовков", в. „Век 21", бр. 20 (161), 19-25 май 1993; „Ще могат ли комунистите да преоткрият Достоевски ? 120 години от издаването на романа „Бесове", в. „Литературен форум", бр. 1 (183), 5-11 януари 1994; „Една от териториите на духа", в. „Детонация", бр. 34, 28 авг.-3 септ. и бр. 35, 4-10 септ. 2009).

В конкретния случай, ако случайно на някого му хрумне да ме обвини в навлизане в чужди териториални води, нека да прочете внимателно „Кръщелникът на Смъртта" и „Най-справедливият", а след това да си сложи ръката на сърцето и да каже за какво става реч - дали за подобие, влияние, заимстване или нещо от този род, или пък за явен и безспорен плагиат. Не ми е особено приятно да обвиня публично в плагиатство един виден български писател. Но съм длъжен да го сторя, в името на доброто образование на нашите деца и внуци. А също и в името на честта и достойнството на образователната ни система, която може и да не е най-модерната в Европа, но има корени и традиции, за които много страни могат да ни завиждат. /24chasa.bg