Ново изследване проследява как звуците от природата се превръщат в писмени знаци и преобръща разбирането за произхода на писмеността

В епоха, в която гласовите съобщения и кратките видеа се борят за вниманието ни, писмеността остава, вече хилядолетия, основният носител на културната памет. Тя съхранява знание, разказва истории и превръща елементарни знаци в сложни мисловни вселени - почти като кино, но без пуканки.

Изписани или издялани в камък, надписите притежават удивителна устойчивост във времето. Без тях познанието ни за миналото би било фрагментарно. Още преди хората да се научат да четат в съвременния смисъл, те вече са "разчитали" света - следите на животните, движението на звездите, положението на слънцето.

Именно този дълъг път към писмеността проследява египтологът проф. Лудвиг Моренц от Бонския университет в новата си книга "Vom langen Weg zur Schrift" ("Дългият път към писмеността").

Произходът на писмеността датира отпреди повече от пет хилядолетия. Писмените знаци възникват почти паралелно в долината на Нил и в Месопотамия. Моренц обаче отхвърля идеята за еднократен акт на "раждане" на писмеността.

"Развитието на писмеността не е единично събитие, а процес, разгръщал се в продължение на около половин хилядолетие, с участието на множество хора, чиито имена никога няма да узнаем", подчертава той, цитиран от LBV Magazine.

Вместо линейна еволюция, графичните знаци се развиват чрез поредица от малки, практични стъпки, насочени към решаването на конкретни задачи, например точното фонетично записване на лични имена. С течение на времето тези решения разгръщат потенциал, който постепенно води до оформянето на цялостна писмена система.

Докато традиционните изследвания търсят един-единствен фактор за възникването на писмеността, Моренц говори за преплитане на множество социални и културни двигатели - демонстрация на власт, административни нужди, както и комуникация с боговете и мъртвите.

Книгата му представлява цялостен културно-исторически прочит на египетската писменост, в който въпросите на "медийната археология" се разглеждат през конкретни находки и техния исторически контекст.

"Реконструирам малки стъпки с голямо значение - от изображение като смисъл, през изображение като дума, до изображение като звук", обяснява изследователят.

Едно от най-изненадващите открития за самия Моренц е, че част от едносъгласните йероглифни знаци, които дълго време остават необяснени, могат да бъдат разчетени като имитации на животински звуци.

Най-ясният пример е йероглифът, изобразяващ пъдпъдък. Повтарящият се звук "уи-уи-уи" се свързва със съгласния звук "w". Сред често срещаните подобни знаци са и бухалът, който обозначава "m", както и лешоядът, който представя т.нар. "алеф" - глотална съгласна (звук, произнасян в гърлото). Тъкмо тази силна "птича" образност кара някои традиции извън Египет, особено в арабския свят, да наричат йероглифното писмо "птиче писмо".

Според Моренц тези едносъгласни знаци са ключът към процеса на "фонетизация" на изображението. Те въплъщават принципа "един звук - една съгласна", въвеждайки езиково измерение в образните знаци. В началото обаче този процес е спорадичен и продиктуван от чисто практични нужди.

Създаването на пълен набор от съгласни, отразяващи звуковата структура на езика, изисква висока степен на абстракция. Тя се оформя като система едва около три века след първите опити за фонетично записване, приблизително около 2950 г. пр. Хр.

Археологическите изследвания през последните десетилетия, включително работата на Моренц в райони северно от Асуан и в югозападен Синай, променят съществено перспективата. Вместо да се фокусира единствено върху големите центрове като Абидос или Хиераконполис, ученият насочва внимание към културните периферии. Така се оформя изводът, че именно тези "периферни" зони играят по-значима роля в еволюцията на йероглифните знаци, отколкото се е смятало досега.

В дългосрочен план Моренц предлага амбициозна история на писмеността - от началото на египетските йероглифи като смесена система от образи и звуци, през развитието на азбуката като предимно фонетична система, до завръщането на образността в съвременната комуникация, чрез цифри, емотикони и пиктограми.

"Да се достигне до корените на толкова фундаментална комуникационна технология като писмеността е изключително вълнуващо", казва проф. Моренц.

Така неговото изследване очертава карта от малки, но решаващи стъпки, започнали от звука на една птица и довели до създаването на един от стълбовете на човешката цивилизация.