Древният град Сардис от Желязната епоха в западна Турция беше включен в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО, отбелязвайки важен етап в един от най-дългогодишните археологически проекти в историята, съобщи ARTnews.

От 1958 г. насам археолозите се завръщат всяка година в древния град като част от проекта "Харвардско-корнелско изследване на древния Сардис" (Harvard-Cornell Exploration of Ancient Sardis), а разкопките продължават и до днес.

Древният град Сардис от птичи поглед Снимка: Sardis Expedition

Някога столица на Лидийското царство, Сардис се е намирал на кръстопътя между Средиземноморието и Анатолийското плато. Това стратегическо местоположение му е осигурило богато културно наследство и впечатляващо разнообразие от добре запазени археологически останки.

В интервю за ScienceDaily Бенджамин Андерсън, доцент по история на изкуството и визуалните изследвания в Колежа по изкуства и науки към университета "Корнел", заяви, че през последните години археологическите проучвания са били съсредоточени върху акропола на Сардис и съседния Храм на Артемида.

Част от разкопките в древния град Сардис Снимка: Sardis Expedition

"Много от нас познават и са били обучавани от колегите от предишното поколение археолози", казва Андерсън. "В резултат на това това е един от малкото дългосрочни археологически проекти в региона, който е натрупал огромно количество данни."

Той допълва:

"Това е град, който се споменава в множество антични исторически източници. Но едва през последните около 75 години имаме възможността да разкажем тази история и чрез археологическите находки, открити в рамките на проекта."

Част от разкопките в древния град Сардис Снимка: Sardis Expedition

Значението на Лидия за световната история трудно може да бъде надценено. Лидийците са широко признати за изобретатели на монетосеченето, което превръща тяхната столица Сардис в символ на приказно богатство в древното Средиземноморие.

Царството губи независимостта си през VI век пр.н.е., когато е завладяно от персийския владетел Кир Велики. Векове по-късно Александър Велики превзема Сардис от персите, след което градът последователно попада под елинистическо, римско, византийско и накрая османско владичество.

Част от разкопките в древния град Сардис Снимка: Sardis Expedition

Анета Александридис, заместник-ръководител на археологическите разкопки и доцент по история на изкуството и класически науки в университета "Корнел", заявява:

"Всички тези исторически пластове са налице и понякога правят разкопките трудни, защото не са ясно разграничени един от друг. Те се преплитат, но именно това представлява една непрекъсната история и я прави толкова завладяваща за нас."

Част от разкопките в древния град Сардис Снимка: Sardis Expedition

Включването в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО обхваща както Сардис, така и свързаните с него надгробни могили (тумули) при Бин Тепе - обширен древен некропол, свързан с античния град.

Едно от основните предимства на статута на обект на ЮНЕСКО е възможността за допълнителни средства за опазване и защита - нещо, което според Александридис е крайно необходимо.

Част от разкопките в древния град Сардис Снимка: Sardis Expedition

Много от тумулите в района на Сардис са били повредени вследствие на земеделска дейност и естествена ерозия, а все по-добре оборудвани иманяри са причинили още по-сериозни разрушения. По думите ѝ търсачите на съкровища вече действат "в индустриални мащаби", използвайки експлозиви и булдозери, за да разграбват археологическия обект.

"Като местен човек мога да кажа, че това е изключително важно", казва тя за включването в списъка на ЮНЕСКО. "На първо място, Сардис вече е известен по целия свят. Благодарение на ЮНЕСКО може да бъдат осигурени повече средства за разкопките, повече специалисти, повече туристи и повече научни изследвания. Хората ще опознаят района много по-добре, а той ще получи и по-сериозна защита."