Мечките го правят. Прилепите също. Оказа се, че и древните хора вероятно също са го правили. Зимата са я прекарвали в хибернация (зимен сън), пише "Гардиън", позовавайки се на експерти по фосили (вкаменелости).

Доказателствата от кости, открити на едно от най-важните места с фосили, подсказват, че нашите човешки предшественици може да са прекарвали изключително студената зима преди стотици хиляди години в сън.

Учени твърдят, че пораженията и други признаци на увреждания по кости на ранни човешки видове са същите като тези по костите на други животни, които са прекарвали зимата в сън. Предполага се, че нашите предшественици са копирали животните по време на тежките зими и са забавяли метаболизма и са спели в продължение на месеци.

Заключенията се базират на разкопки в пещерата Sima de los Huesos, наречена - "Ямата с кости" - в Атапуерка, близо до Бургос в Северна Испания.

През последните три десетилетия фосилни останки от няколко десетки хора са открити на дъното на пещерата, превърната в масов гроб. Тези фосили датират от повече от 400 000 години и вероятно са от ранните неандерталци или техни предшественици.

Мястото е едно от най-важните на планетата за палеонтолозите и е разкрило ключова информация за еволюцията на хората в Европа.

Изследването е публикувано в журнала L'Anthropologie.

Екипът е воден от палеонтолозите Хуан-Луис Арсуага и Антонис Бартсиокас. Те твърдят, че откритите фосили показват сезонни вариации, които подсказват, че растежът на костите е бил прекъсван за няколко месеца на година. Експертите също смятат, че тези ранни хора са се оказвали "в метаболитни състояния, които са им помагали да оцеляват дълго време при студени условия с ограничен запас от храна и достатъчно складирана човешка мазнина". Те изпадали в зимен сън и това водело до спиране развитието на костите.

Изследователите признават, че може да звучи като научна фантастика, но посочват, че много бозайници, включително примати като галаговите и лемурите, са правили същото./news.bg