По време на инвазията в Русия, императорът води армия от над половин милион души

Ново изследване на ДНК от останките на войниците от армията на Наполеон по време на неуспешния поход в Русия през 1812 г. разкрива, че освен известния тиф, вероятно са действали и други инфекциозни заболявания, които са допринесли за смъртта на хиляди войници. Проучването е публикувано в списание Current Biology, пише CNN.

По време на инвазията, императорът води армия от над половин милион души. След шестмесечен поход и принудително отстъпление, едва десетки хиляди от тях се завръщат във Франция. До момента смъртта на стотици хиляди войници се обяснява с бойни действия, студ, глад и епидемия от тиф.

Новите анализи показват наличието на два вида бактерии, които досега не са били откривани при войниците – Salmonella enterica, причиняваща паратиф, и Borrelia recurrentis, предизвикваща рецидивираща треска. Те са идентифицирани чрез изследване на зъбите на откритите през 2001 г. в масова гробница във Вилнюс, Литва, войници.

„Досега се смяташе, че единствената инфекциозна болест, която е опустошила армията на Наполеон, е тифът. Но нашите резултати показват, че ситуацията е била по-сложна и са действали и други патогени“, каза Реми Барбиери, водещ автор на изследването и бивш постдокторант в Института „Пастьор“ в Париж.

С помощта на новите технологии за секвениране на ДНК учените могат да анализират дори силно деградирана ДНК на повече от 200 години. Това им позволява да проследят пълната картина на инфекциозните заболявания в армията и влиянието им върху историческите събития.

Според Николас Раскован, съавтор и ръководител на Микробиологичния отдел в Института „Пастьор“, тези анализи предоставят ценна информация за историческото разпространение на патогените и тяхното влияние върху съвременните болести.

Паратифът и рецидивиращата треска все още съществуват днес, но не са толкова разпространени и смъртоносни. Наполеон оцелял след отстъплението, но огромните загуби сред войската му допринесли за падането му от власт няколко години по-късно.

„Изумително е как технологиите за няколко години са напреднали толкова, че сега можем да правим неща, които преди бяха немислими“, допълва Раскован./"Труд"