Ог десетилетия лингвистите се опитват да разберат защо езици, които се говорят от Западна Европа до Делхи, принадлежат към една и съща група езици, наречени индоевропейски, предаде Франс прес. Най-широкомащабното ДНК изследване върху древни хора дава отговор на този въпрос - "виновни" са миграциите на популации номади от евразийските степи преди 5000 години на запад - към Европа и на изток - към Азия.

"Миграциите на хора от 10 000 години, постепенното преминаване към заседнали начин на живот и развитието на земеделието са от основно значение, за да се опознаят лингвистичните промени - заяви един от ръководителите на изследването Вагхиш Нарасимхан от Харвардския университет. - Извършени са много ДНК изследвания и археологически проучвания, но малко от тях фокусират вниманието върху тези промени."

Международен екип от генетици, археолози и антрополози изследвал геномите на 5234-ма души, живели в древността в Централна Азия и индийския субконтинент, като по този начин увеличил с една четвърт броя на секвенираните човешки геноми.

Индоевропейските езици имат нещо общо помежду си, що се отнася до синтаксиса и речника. Изследване от 2015 г. установи, че са дошли в Европа от степите в Централна Азия. Но за появата им в Азия имаше дебати. Някои учени подкрепяха хипотезата, че индоевропейските езици са дошли от Анадола в Турция. Сравняване на ДНК от жители на индийския субконтинент и на Турция обаче показа, че общото между тях е съвсем малко. Друг показател, потвъждаващ хипотезата за общ произход в степите, е свързан с откриването на генетично сходство между хората, говорещи индоевропейски езици, и балтийско-славянските популации. Популациите, които сега говорят тези езици, произхождат от подгрупа от степите, която мигрирала в Европа преди 5000 години и след това се върнала на изток към индийския субконтинент през следващите 1500 години. Хората, които говорят дравидски езици, най-вече в Южна Индия и югозападната част на Пакистан, притежават съвсем малко ДНК от степите, докато населяващите северните части на субконтинента са с повече ДНК от степите.

Резултатите от изследването са публикувани в сп. "Сайънс". /24chasa.bg