Добре известно е, че що се отнася до климатичната криза, времето е от съществено значение.

Проучване показва, че топенето на полярните ледени шапки води до по-бавно въртене на нашата планета, увеличавайки продължителността на дните с „безпрецедентна“ скорост.

Статията, публикувана в Proceedings of the National Academy of Sciences, показа, че водата, която тече от Гренландия и Антарктида, води до увеличаване на масата около Екватора, казва за АФП съавторът Сурендра Адхикари от Лабораторията за реактивно движение на НАСА.

„Това е като при пируета на фигурист, който първо държи ръцете си близко до тялото, а след това ги протяга“, добави съавторът Бенедикт Соя от ETH Цюрих.

„Първоначално бързото въртене става по-бавно, защото масите се отдалечават от оста на въртене, увеличавайки физическата инерция“.

Обикновено Земята се смята за сфера, но е по-точно да се нарече „облитен сфероид“, който е по-малко изпъкнал около Екватора, малко като сачма.

Нещо повече, формата ѝ непрекъснато се променя, от въздействието на ежедневните приливи и отливи, които влияят на океаните и земната кора, до по-дългосрочните ефекти от дрейфа, тектоничните плочи и резките, силни размествания, причинени от земетресения и вулкани.

Статията се основава на техники за наблюдение като интерферометрия с много дълга база, при която учените могат да измерят разликата във времето, необходимо на радиосигналите от космоса да достигнат до различни точки на Земята, и да използват това, за да направят извод за промените на ориентацията на планетата и продължителността на деня.

Използвана е и Глобалната система за позициониране, която измерва въртенето на Земята много прецизно, с точност до около една стотна от милисекундата, и дори са разгледани древни записи на затъмнения от преди хилядолетия.

Ако Земята се върти по-бавно, тогава продължителността на деня се увеличава с няколко милисекунди спрямо стандартната мярка от 86 400 секунди.

Понастоящем по съществена причина за забавянето е гравитационното привличане на Луната, която дърпа океаните в процес, наречен „приливно триене“, който в продължение на милиони години води до постепенно забавяне от 2,40 милисекунди на век.

Но новото изследване стига до изненадващо заключение, че ако хората продължат да изпускат парникови газове с високи темпове, ефектът от затоплянето на климата ще бъде по-голям от този на притеглянето на Луната до края на XXI век, казва Адхикари.

Между 1900 г. и днес климатът е довел до удължаване на дните с около 0,8 милисекунди – а при най-лошия сценарий на високи емисии само климатът ще доведе до удължаване на дните с 2,2 милисекунди до 2100 г. в сравнение със същата базова линия.

Това може да не звучи като голяма разлика и със сигурност не е нещо, което хората са в състояние да възприемат.

Но „определено има много последствия за космическата и земната навигация“, казва Адхикари.

Познаването на точната ориентация на Земята във всеки един момент е от решаващо значение, когато се опитваме да комуникираме с космически кораб, като например сондите „Voyager“, които сега се намират далеч отвъд нашата Слънчева система, където дори малко отклонение от един сантиметър може да се окаже с километри по-далеч, докато достигне целта си.