Божидар Димитров разкри: Цунами в Черно море е заляло нашето крайбрежие до 4 мили от брега
Наука 10.07.2014 12:35
Природните бедствия, които сполетяха България в последните месеци (наводнението във Варна, градушката в София) оставят впечатлението, че се случва нещо екстраординерно и звани и незвани специалисти търсят причините в глобално затопляне, човешката дейност, а най-смелите и в експерименти на военните от суперсилите (Русия, САЩ, Китай) при разработване на т.н. климатични войни. Това пише в отворено писмо до медиите шефът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров.
„Какво обаче казва историята? Прегледът на сведенията на антични и средновековни автори показват, че всичко, което се случва сега, се е случвало и в миналото. Понякога с много по-големи и драматични последици. Проливни дъждове (по-малки дори от варненския) са потапяли цели равнини под вода за дълго време. По простата причина, че по големите реки не е имало диги. През V в. пр.Хр. свлачище е унищожило цял град – Бизоне, близо до Каварна. В Балчик свлачище е погребало за радост на съвременните археолози уникален храм на Кабела. Цунами в Черно море през VІІІ век е заляло нашето крайбрежие до 4 мили от брега. Силни морски бури са унищожили две-трети от Несебър, целия античен град Анхиало при Поморие и част от града Урдовиза при Китен.
Има сведения за катастрофални наводнения по поречията на Марица, Тунджа, Искър, Места, Тича, Струма и особено много за Дунав. Що се отнася до градушките с размер на ледените късове до орех или яйце, те са изключително често явление, включително и в най-новата епоха – ХІХ и ХХ век. Те са нанасяли чудовищни поражения, но само на селското стопанство. В градовете и селищата не е имало нито автомобили, електронни комуникации, а прозорците на къщите са били защитени с дървени капаци. Пораженията от градушки в градските селища, в най-лошия случай, са се ограничавали с някоя и друга счупена керемида, която бързо и евтино се е сменяла.
За много от тези бедствия древните автори дори не са съобщавали и ги откриваме само по археологически път. Това също е нормално. Един български или византийски автор от Охрид няма как да научи какво се е случило в Тулча или Провадия, че да го съобщи в хрониката си.
Сега положението е друго. Високотехнологичната цивилизация, в която живеем, е ужасно уязвима за подобни природни явления, напълно нормални иначе за нашето географско местоположение. Медиите светкавично съобщават за станалото, за пораженията и жертвите. Това създава чувството за катастрофа, за драстични промени в климата, за нови още по-страшни бедствия.
Нека сме наясно – нищо ново няма под слънцето. Остава да разберем без съмнения, че сме много по-уязвими за земетресения, наводнения, градушки. И да търсим начин да ги предотвратяваме, ако не изцяло, което е невъзможно, то поне да намалим пораженията”, споделя още Божидар Димитров./БЛИЦ
„Какво обаче казва историята? Прегледът на сведенията на антични и средновековни автори показват, че всичко, което се случва сега, се е случвало и в миналото. Понякога с много по-големи и драматични последици. Проливни дъждове (по-малки дори от варненския) са потапяли цели равнини под вода за дълго време. По простата причина, че по големите реки не е имало диги. През V в. пр.Хр. свлачище е унищожило цял град – Бизоне, близо до Каварна. В Балчик свлачище е погребало за радост на съвременните археолози уникален храм на Кабела. Цунами в Черно море през VІІІ век е заляло нашето крайбрежие до 4 мили от брега. Силни морски бури са унищожили две-трети от Несебър, целия античен град Анхиало при Поморие и част от града Урдовиза при Китен.
Има сведения за катастрофални наводнения по поречията на Марица, Тунджа, Искър, Места, Тича, Струма и особено много за Дунав. Що се отнася до градушките с размер на ледените късове до орех или яйце, те са изключително често явление, включително и в най-новата епоха – ХІХ и ХХ век. Те са нанасяли чудовищни поражения, но само на селското стопанство. В градовете и селищата не е имало нито автомобили, електронни комуникации, а прозорците на къщите са били защитени с дървени капаци. Пораженията от градушки в градските селища, в най-лошия случай, са се ограничавали с някоя и друга счупена керемида, която бързо и евтино се е сменяла.
За много от тези бедствия древните автори дори не са съобщавали и ги откриваме само по археологически път. Това също е нормално. Един български или византийски автор от Охрид няма как да научи какво се е случило в Тулча или Провадия, че да го съобщи в хрониката си.
Сега положението е друго. Високотехнологичната цивилизация, в която живеем, е ужасно уязвима за подобни природни явления, напълно нормални иначе за нашето географско местоположение. Медиите светкавично съобщават за станалото, за пораженията и жертвите. Това създава чувството за катастрофа, за драстични промени в климата, за нови още по-страшни бедствия.
Нека сме наясно – нищо ново няма под слънцето. Остава да разберем без съмнения, че сме много по-уязвими за земетресения, наводнения, градушки. И да търсим начин да ги предотвратяваме, ако не изцяло, което е невъзможно, то поне да намалим пораженията”, споделя още Божидар Димитров./БЛИЦ
![]() |
1 | 2.07559 |
![]() |
1 | 2.26868 |
![]() |
10 | 3.86535 |
![]() |
100 | 4.10014 |
![]() |
1 | 1.67552 |
Последни новини
- 09:59 Запечатаха автомобила на заподозрения за убийството в Първомай
- 09:51 Нова двойка на хоризонта - Кейти Пери и Джъстин Трюдо
- 09:45 Главен комисар Александър Джартов: 3500 пожара изгасихме от юли досега
- 09:36 Синът на пострадалия шофьор на автобус в София: Оставаха му 2 седмици до пенсия
- 09:27 СВДР с мерки след зачестилите пътни инциденти
- 09:19 Криминалист за убийството в Първомай: Личен мотив и преднамерена жестокост
- 09:11 Бащата на пострадалите от АТВ деца в Слънчев бряг: Те са психологически сринати
- 09:03 Първата линейка, изпратена за пострадалото дете в Несебър, нямала нужното оборудване