Учени: Идеята може да доведе до необратими изменения на климата и войни

Човечеството ще затъмни Слънцето и ще предизвика мощен охлаждащ ефект, който да спре глобалното затопляне. Това не е топсекретна правителствена конспирация или част от сценарий на култовия филм “Матрицата”, в който хората блокират най-голямата звезда, за да се борят с роботи.

Това е последният проект, с който се захваща милиардерът Бил Гейтс, който през последната година бе свързван с теории, че стои зад коронавируса и иска да чипира населението на Земята с ваксината срещу заразата.

Основателят на “Майкрософт” си поставя амбициозната цел заедно с учени от “Харвард” да създадат технология, която чрез пръскане на нетоксичния прах калциев карбонат (CaCO₃) в атмосферата

да се отрази светлината от Слънцето и така да се компенсират ефектите от глобалното затопляне.

На теория въздушният прах би създал гигантски сенник над Земята. Той ще притъпява и тези лъчи, които преминават, като по този начин ще предпазва планетата от влошаващите се разрушения на затоплянето.

Първоначалният тест на този проект струва около 3 милиона долара. Идеята е известна като Експеримент с контролирано смущение на стратосферата (SCoPEx). За реализирането ѝ ще се използва научен балон, който да издигне около 2 кг прах от калциев карбонат - колкото торба с брашно, в атмосферата, на 19 км над Земята. Очакванията са, че през юни екипът зад проекта ще направи малка стъпка в ранните си изследвания близо до арктическия град Кируна в Швеция. Това става възможно, след като Шведската космическа агенция се съгласи да помогне за изстрелването на балон с научно оборудване. Изстрелването няма да освободи стратосферни аерозоли. По-скоро ще служи като тест за маневриране с балона и изследване на комуникационните и оперативните системи.

Ако успее тестът, това може да бъде стъпка към втори експериментален етап, в който да се освободи малко количество прах в атмосферата.

“Идеята ни е стряскаща... Но също и климатичните промени”, заяви преди години Лизи Бърнс, един от директорите на проекта в “Харвард”.

Точното количество CaCO₃, необходимо за охлаждане на планетата, е неизвестно и учените от “Харвард” не могат да потвърдят дали това е най-добрият стратосферен аерозол за тази работа.

Ранните изследвания показват, че веществото има “почти идеални оптични свойства”, които биха му позволили да абсорбира много по-малко радиация, отколкото сулфатните аерозоли, причинявайки значително по-малко нагряване в стратосферата. Целта на експеримента е, след като бъде освободено безопасно експериментално количество CaCO₃, балонът да лети през него, вземайки проби от атмосферните реакции и записвайки получената динамика.

Франк Кеутч, главният изследовател на проекта, не знае какви резултати може да се очакват. Перфектният аерозол изобщо не би могъл незабавно да се намеси в стратосферната химия. 

“Единственото, което би направил, е да разпръсне максимална слънчева светлина и да охлади планетата”, твърди Кеутч. Според експерти слънчевата геоинженерия не може да замести намаляването на емисиите на парникови газове, но може да облекчи най-тежките щети от глобалното затопляне като екстремните горещи вълни и бури, отнемащи много човешки животи днес. И така, откъде идва идеята за тази умопомрачителна технология?

Вдъхновението отчасти било породено от природно бедствие. Когато вулканът Пинатубо във Филипините изригна през 1991 г., той уби над 700 души и остави 200 000 без дом. Но и даде шанс на учените да наблюдават последиците от обширен химически облак в стратосферата.

Вулканът е издигнал 20 млн. тона серен диоксид високо над планетата, където е образувал капчици сярна киселина, които са обикаляли цялото земно кълбо повече от година. Те са действали като огледалца, които отразявали слънчевата светлина.

В резултат на това глобалните температури са намалени с 0,5° за около година и половина. Това даде тласък на идеята за мечтаното решение на глобалното затопляне, което е и предмет на поне 100 академични статии.

Привържениците на геоинженерството цитират глобалните охлаждащи ефекти и на други вулканични изригвания, които са резултат от изпускането на сярна пепел в атмосферата. Те дават пример и с изригването на връх Тамбора през 1815 г. в Индонезия, довело до “годината без лято”. 

Експерти обаче отбелязват, че създаването на гигантски сенник за Земята може да има висока цена, което създава дори по-големи рискове от самото изменение на климата. Едно от опасенията е, че разпространението на прах в стратосферата може да увреди озоновия слой, който ни предпазва от опасното ултравиолетово лъчение, което може да увреди човешката ДНК и да причини рак.

Климатолозите също са загрижени, че подобно объркване на природата може непреднамерено да наруши циркулацията на океанските течения, които регулират климата. Това само по себе си може да предизвика глобално огнище на екстремни климатични събития, които могат да опустошат земеделските земи, да унищожат цели видове и да отприщят епидемии от болести.

Потенциалът за бедствие дори не свършва дотук. Опитът да се затъмнят слънчевите лъчи вероятно ще създаде климатични победители и губещи, отбелязват експерти. Чрез проекта учените може да са в състояние да определят перфектните климатични условия за фермерите в огромния американски Среден запад, но в същото време това може да причини хаос в цяла Африка. Защото не е възможно да се промени температурата в една част на света и да не се нарушава останалата. Всичко в климата е взаимосвързано.

Освен това всяка разлика в средната глобална температура би променила начина, по който топлината се разпределя в света, като някои места се затоплят повече от други. Това, от своя страна би повлияло на количествата дъжд. Топлината задвижва водния цикъл, при който водата се изпарява, образува облаци и пада като дъжд. Всяко изменение на топлината би довело до съпътстваща промяна в модела на валежите.

Но как и къде точно?

Няма начин да се предскаже как дългосрочно светът може да реагира на това, че върху него е изплувал гигантски химически сенник.

 “Ако използвате тази технология лошо или неправилно, може да създадете различни видове глобални рискове, които могат да имат равни и дори по-големи предизвикателства, отколкото изменението на климата”, смята един от водещите световни експерти в областта на климата Янош Пастор. Според него технологията може дори да предизвика ужасни войни, тъй като промяната на времето може да създаде подозрителност в международната общност, която да доведе до въоръжен конфликт.

Пастор дава пример с китайското правителство, което вече експериментира с технология за промяна на климата. Той смята, че Пекин може да реши да използва своя проект в Космоса, като опита да изчисти праха от стратосферата, за да защити собствените си земеделски добиви./24 часа