Събранието на академиците при БАН избра за чуждестранни членове на Академията петима учени от Гърция, Германия, Белгия, САЩ и Русия, съобщиха от БАН.

Проф. Еммануел Гдоутос от Гърция е преподавател в Тракийския университет „Демокрит” в гр. Ксанти, Гърция. Работи в областта на микромеханиката, механизма на разрушаването на полимерните композити и нанокомпозитите. Има приноси за развитието на експерименталната механика, материалознанието и умората на материалите в България.

Проф. Герхард Ертл от Германия е физикохимик, лауреат на Нобелова награда по химия за 2007 г. Неговите изследвания са в областта на катализа и физикохимията на твърдите тела, като изяснява важни страни от каталитичните процеси, процесите на корозия, обезвреждането на токсичните газове при двигателите с вътрешно горене, при които предлага най-модерни физични експериментални методи, съчетани със задълбочени теоретични тълкувания. За върхово постижение на проф. Ертл е прието изясняването на механизма на особено важния промишлен процес – синтез на амоняк. Проф. Ертл има дългогодишно научно сътрудничество с български учени, бил е рецензент за професури на някои от тях и многократно е съдействал за включването им в различни международни прояви.

Третият избран член на БАН е проф. д-р Дирк Инзе от Белгия – един от водещите млади изследователи в областта на растениевъдните науки. Доказан учен с мениджърски качества, научен директор на Отдел към Обединения институт по биотехнологии в гр. Гент, Белгия. Проф. Инзе проучва процесите, протичащи в почвата и разработва технологии за пренос на чужди полезни гени в растенията при стресови условия (ниски и високи температури, озонов стрес и др.). Проф. Инзе е член на Международния консултативен съвет на българския Агробиоинститут.

Проф. д-р Тимоти Райс от САЩ пък е един от водещите етномузиколози на САЩ, тясно свързан, от 4 десетилетия насам, с българската култура. Неговата научноизследователска дейност изцяло е свързана с българския музикален фолклор, за което свидетелства и темата на докторската му дисертация „Многогласието в българската народна музика”, защитена през 1977 г. във Вашингтон. По-голяма част от теренните проучвания на проф. Райс са осъществени в България. Монографиите на проф. Райс „Да преживееш българската музика” (1994 г.) и „Музиката на България” (2004 г.), публикувани в Чикаго и в Ню Йорк, се ползват с голяма международна популярност. Българската етномузиколожка проблематика е в центъра на неговите университетски курсова в Калифорния. Проф. Райс обучава студенти -инструменталисти, сформира фолклорни оркестри за българска народна музика и сам свири на гайда и кларинет, владеейки добре български език.

Петия учен е проф. Игор Семьонович Зекцер от Русия – Ръководител на Лаборатория в Института по водни проблеми при Руската академия на науките. Проф. Зекцер е международно известен учен в областта на закономерностите за формиране на подземните води. Основните му научни изследвания обхващат изясняването на ролята на подземните води във водния баланс, прогнозирането, картирането на естествените ресурси от тези води, тяхното замърсяване и съвременното им състояние в големите райони. Сътрудничеството на проф. Зекцер с българските хидрогеолози започва преди 40 десетилетия и продължава до днес. С участието на проф. Зекцер са проведени изследвания на подземните води на българския черноморски шелф, изследвани са ресурсите на подземните води и тяхното замърсяване и са публикувани с негово участие монографии в тази област. /БГНЕС