Цар Самуил е относително добре осветен от древните хроники за неговото дългогодишно управление на страната. Това е поради факта, че той води продължителна половинвековна война за отстояване на независимостта на България, преминала през тежки и кръвопролитни сражения и перипетии. Естествено, древните хронисти от различен произход - византийски, български, сръбски, арабски, западноевропейски, са забелязали тези неща и са ги отразили в хрониките си.
Какво ни разказват древните източници? Те са единодушни, че при падането на българската столица Преслав през 971 г. и пленяването на българския цар Борис Втори (969-971 г.), съгласно тогавашните закони е трябвало на византийския император да се подчинят всички области на България, незасегнати от военните действия, каквито били западните и централните райони на страната. Те обаче отказали да се подчинят на византийския император и обявили, че България си остава независима държава. Така византийците заели само една тясна ивица земя покрай Черно море до столицата Преслав и до Силистра.

Всички хронисти пишат изрично, че това е станало под ръководството на Самуил,
син на "велемощния комит Никола". Според византийците България имала общо 11 области - една столична и 10 други в провинцията. Комит Никола е бил областен управител на най-важната българска област от геостратегическо значение - Средец, днес София.

Българите започнали контранастъпление срещу завладените области през 976 г. с въстание на бившата столична област, ръководена от болярите Боян и Петър. Самуил веднага им се притекъл на помощ с българската армия и освободил не само завладяната от византийците столична област, но и отвъддунавските български владения. Той продължил, а византийците се опитали да насъскат срещу него по стар свой обичай погранични народи, най-вече сърбите. Но Самуил с безмилостен удар покорил всички сръбски княжества. Предприел и дълбоко настъпление на юг в Гърция.

През 986 г. новият византийски император Василий Втори предприел мощен поход срещу България и бързо стигнал Средец, като предварително отвлякъл с демонстративен десант край Солун малка византийска армия, водена от Ашот Арунит, която Самуил разбил, а самия него пленил. С ужас обаче разбрал, че византийската армия вече е обкръжила Средец от всички страни. Там бил брат му Аарон, който не се предал и оказал яростна съпротива.

Византийската армия била нападана от гарнизоните на крепостите по Стара планина и Витоша, при днешните Бояна, Драгалевци, Кремиковци и т.н. Самуил тръгнал с ускорен марш по долината на Струма към Средец. Византийският император Василий снел обсадата и бързо тръгнал към Пловдив. Някъде към Дупница, носеща тогава много по-красивото име Дубница, свил по пътя към самоковското поле и излязъл пред византийците в района на крепостта Траянови врата, над днешния тунел на магистрала Тракия. Пътят на византийската армия бил преграден, а в тила и идвал Аарон и цар Роман с войските на средецкия гарнизон и на крепостите в планините от Шоплука.
Оттам нататък съдбата на византийската армия била решена. Притисната от две страни,
цялата византийска армия била избита, с изключение на една арменска рота, която по незавардена от българите пътека успяла да измъкне императора. Така след 986 г. Самуил станал пълен господар на полуострова. Неговите войски проникнали дълбоко на юг в континентална Гърция, завзели град Лариса, откъдето Самуил си избрал жена и пренесъл мощите на много известния тогава светец Ахил в построена от него базилика на остров на Преспанското езеро, където бил един от летните му дворци.

Много чуждестранни историци, които се занимават с тази епопея казват, че България именно тогава е била най-голяма по територия, а не при цар Иван Асен II и при Симеон Велики. И това наистина е така. Самуил владеел освен днешните български земи и цяла Северна Гърция до Лариса, също Сърбия и Босна, Черна гора, цяла Албания с главния й град тогава Дуръс. Също земите на днешна Румъния и тези на днешна Молдова и Южна Украйна.

В този период на най-голяма българска мощ. Самуил имал всички основания да вземе властта, но твърдо спазвал закона при жив цар нищо да не се прави. Затова и не свалял цар Роман от власт. Оказало се обаче, че цар Роман не може да има наследници.
През 992 г. цар Роман отново бил пленен от византийците и хвърлен в затвор в Константинопол. Пет години по-късно от българското разузнаване пристигнали сигурни вести, че цар Роман е умрял във византийския затвор. При отсъствието на друг законен претендент за трона, през 997 г. Самуил бил тържествено коронясан за български цар
Тогава получил напълно законно основание да ръководи България, макар да правел това от 981 до 997 г. в качеството си на върховен главнокомандващ българските войски. Арабските летописци точно така го наричат - Гулям (с "у" , а не с "о"), което означава главнокомандващ.

Известно е също, че в една от битките при река Сперхей Самуил е бил тежко ранен - счупена му е била едната ръка, а после зараснала неправилно, та останал полусакат.
През 1001 г. Византия се съвзела и предприела отново атака към бившата столична област на България. Тогава били превзети Плиска и Преслав, но по това време те били само големи градове, защото Самуил преместил столицата си от Средец в Охрид по военностратегически причини. Средец бил на главния военен път между Константинопол и Белград и византийските войски лесно и бързо можели да стигнат дотам.

Самуил оказвал яростна съпротива на византийците, победи и поражения се редували с нечувана скорост. Но през 1014 г. отново бил подмамен с основните войски към Солун, откъдето се очаквало император Василий Българоубиец да нахлуе в България. Византийците обаче нахлули през Рупелския проход, бързо преминали Петришко поле и на входа на Струмишкото поле били пресрещнати от каменно-дървена стена - дема, характерно отбранително средство на българите.

Демата отбранявали запасни войници, които като видели, че са обградени, се предали след кратко сражение.

Василий Втори, който също бил много възрастен като Самуил, изпратил напред елитните части на армията си, ръководени от неговия любовник Никифор Вотаният (Василий Втори е бил гей - б.а.). Но в разгорялото се сражение с елитните български части, ръководени от сина на Самуил - Гавраил Радомир, Никифор Вотаният е бил убит лично от него и изтърбушен с копие.

Василий Втори отново е трябвало да отстъпи, но разгневен от смъртта на любовника си, извършил нечувано дотогава деяние, ослепявайки пленените български войници, преди да се изтегли. Древните хроники говорят, че те са били 15 000 души. Но напоследък историците силно се съмняват в този брой, познавайки склонността на византийските писатели да слагат по една нула на убитите или пленените български войници при една победа. Освен това изглежда невъзможно една дема да бъде отбранявана от толкова много народ. Обикновено се отбранява от 1000- 2000 войници. Затова най-вероятно ослепените са били 1500 човека.

Самуил починал от инфаркт на 6 октомври 1014 г. Тялото му било пренесено в саркофаг в базиликата, която той построил и вграден в една от стените й. Там по-късно погребват и следващите български царе - сина му Гавраил Радомир и племенника му Иван Владислав.

Костите на цар Самуил са намерени от гръцкия археолог Муцопулус през 1969 г. и се пазят в сейф (а не в експозицията) на византийския музей в Солун.
БОЖИДАР ДИМИТРОВ, директор на НИМ пред "24 часа"