Над 80% от сериозно засегнатите не спят повече от час и половина на нощ

Епидемиологичните модели показват, че до 2050 г. всяко второ дете ще бъде с атопия.

Още сега обаче атопичният дерматит е социалнозначимо заболяване. 

Около 12% са хората със сърдечносъдови заболявания, а децата с атопичен дерматит (екзема) - 20 процента; 1% са пациентите с ревматоиден артрит, а 3 - 8% възрастните с атопичен дерматит. Това съобщи на Световния ден за информираност за атопичния дерматит 14. IX. дерматологът доц. Жана Казанджиева. Тя обясни, че от 2 месеца има още едно ново лечение, което здравната каса покрива за хората с тежка форма на екземата. “То дава много бърз ефект, наш пациент се чувства добре, симптомите му са овладени още на 18-ия ден”, обясни дерматоложката.

Докато терминът “дерматит” означава възпаление на кожата, "атопичен” " се отнася до алергична склонност, която често се наследява.

Основният симптом на екземата е неистов сърбеж, който се дължи на възпалението, съчетан с много суха кожа. “Няма друго нещо, което толкова да влошава качеството на живот особено при тежката форма. Дерматолозите казваме, че атопичният дерматит не е обривът, който сърби, а сърбежът, който е толкова брутален, че обрива. Благодарение на новите терапии хората с атопия могат да се чувстват добре “в кожата си”.

В България страдат 400 000 деца и 200 000 възрастни, като около 10% са със средна или тежка форма. Над 80% от сериозно засегнатите не спят повече от час и половина на нощ. Всеки 3-и развива депресия или тревожност.

Причините за заболяването не са напълно ясни, подозира се отражение на средата, но се знае със сигурност, че влияят и гените - при един родител с атопия рискът да я наследи детето е 30 процента. При двама родители с атопия вероятността да се предаде в потомството е 70%, обясни проф. Развигор Дърленски.

При екзема важна част от лечението е поддържането на влажността и еластичността на кожата с емолиенти - козметични продукти за измиване, овлажняване и защита за кожната бариера. Въпреки че са част от контрола на заболяването, те са със статут на медицинска козметика. Не са евтини, но все още е утопия да се говори за поемането им от здравноосигурителния фонд, както е в Германия например. За година българският пациент дава по 2 и 3 хил. лв. за хидратиращи средства, без които не може. И в сумата не влизат лекарствата, пресметна проф. Дърленски.

Важно е пациентите да знаят, че има нова терапия, коментира Анета Драганова, председател на Асоциация на пациенти с автоимунни заболявания. В присъствието на представители на министерството и НЗОК тя призова да се въведат срокове за започване и за приключване на процедурите по издаване на протоколи за лечение по конкретни заболявания и групи лекарства.