Обяснение за странния състав на атмосферите на Уран и Нептун разкриха учени от .лабораторията "Лагранж" в Ница, Франция.
Двата газови гиганта съдържат много по-малко амоняк в сравнение с други планети в Слънчевата система, но същевременно имат в изобилие други компоненти на първичния облак от газ и прах, от който са се формирали обектите в Слънчевата система, например метан. Астрономите отдавна търсят обяснение за това разминаване.
Авторите на настоящото изследване предлагат свое разрешение на загадката. Според тях планетите или са се зародили в особена зона, бедна на амоняк, или съдържат този газ в специфична форма.
"Космическата сонда "Джуно" показа, че на Юпитер амонякът е в изобилие, но като цяло е много по-надълбоко от очакваното", пишат изследователите.
Оказва се, че амонякът на Юпитер е заключен в ледени сфери. Тези сфери се образуват по време на бури благодарение на способността на амоняка да втечнява кристалите воден лед при много ниски температури, около минус 90 градуса Целзий. Експерименталният модел показва, че подобни "градушки" са с внушителни размери и могат да достигнат килограм.
Потъвайки, сферите могат да пренасят амоняк в дълбоките слоеве на атмосферата, където се улавят под основата на облаците. Учените предполагат, че същите процеси протичат на Уран и Нептун.
Изследването показва, че на тези планети процесът на формиране на амонячни градушки може да е още по-активен. В резултат на това запасите от амоняк се съхраняват на големи дълбочини, недостъпни за изследователските устройства. За да бъде проверена тази теория обаче, е необходимо да се изпрати апарат, който да вземе проби от атмосферите им. /24 часа