На няколко километра югозападно от Варна, на североизточния склон на възвишението Джанавара, недалеч от южния бряг на Варненското езеро се намира един от най-интересните археологически обекти в региона. Проучванията там започват още през 1915 г., когато Херман Шкорпил открива раннохристиянска църква с различен от обичайния за това време архитектурен план.

През 1923 г. чешко-българският изследовател почива и е погребан в непосредствена близост до развалините. За кой ли път обаче желязната ограда на гроба на един от основателите на българската археология е задигната и може би е цяло щастие, че никой още не е посегнал на колоната, която се извисява над него.

“На няколко пъти оградата на гроба беше крадена и възстановявана”, обяснява археологът Александър Минчев, водещ разкопките на обекта. А тъй като тази година се навършват 150 г. от рождението на Херман Шкорпил, той отправя апел към достатъчно богатите варненци, имащи отношение към паметниците на културата, да помогнат оградата да бъде възстановена, макар и от камък, за да не изчезне отново.

Оказва се, че причината за липсата на пътни табели до обекта е същата и на практика той трудно може да бъде намерен, в което се увери и екипът на вестника. Работата на археолозите за това лято приключи днес и по-голямата част от разкопките бяха засипани, за да не предизвикват излишно любопитство. Догодина пък проучването ще продължи с почистването на помещенията от манастира, който обикаля базиликата.

Всъщност тъкмо наличието на манастир е и една от новините, които Александър Минчев сподели с медиите в последния ден от работата си на мястото: “Със сигурност можем да говорим не само за раннохристиянска църква с уникален план, но и за един манастир от VI век, като неговите помещения са били разположени от три страни на църковната сграда – основно от изток, където се простират на шест метра извън църквата; също така от север и от юг, където засега не се знае колко са били големи помещенията, тъй като от едната страна е шосето, а от другата е гората.

Надяваме се, че догодина ще можем поне отчасти да запълним тази неяснота. Оказа се, че този манастир е един от най-големите от раннохристиянската епоха в България и ние се надяваме догодина при проучванията на тези помещения, които не са копани досега, да открием някои материали, основно керамика, които да дадат по-точна датировка от тази, която имаме сега.”

Въз основа на намерените мозайки учените считат, че базиликата е от началото на VI век, но това предстои да се прецизира като десетилетие – дали е строена по времето на император Юстин (518 – 527) или по времето на Юстиниан (527 – 565). Другото ново около паметника е, че 90 г. след първото проучване на Шкорпил е разчистена криптата, където са намерени уникалните реликварии*, показани в Археологическия музей, както и гроба (по всяка вероятност на ктитора на църковната общност).

Изяснили са се и редица детайли от изграждането на целия комплекс, на архитектурата на църковната сграда. От проучванията става ясно и че олтарната част е била преустройвана на два пъти, тоест големите мраморни плочи (280 х 90 см) на пода са били сменяни. С мрамор е бил покрит и централният кораб, а покрай стените са минавали мраморни цокли. Във височина е имало стенописи, за което свидетелстват малки късчета от цветна мазилка. Намерени са и няколко малки фрагменти от стъклена мозайка, един от които със златно фолио, а това подсказва, че църквата е имала и стенни мозайки, най-вероятно в олтарната част на сградата, което е типично за раннохристиянската епоха.

“Църквата има уникален план – разяснява Александър Минчев, – сградата е еднокорабна – едно голямо помещение с малко предверие, в четирите ъгъла на което излизат четири симетрично разположени помещения, изпълняващи служебни функции за свещената утвар, книгите, дрехите на свещенослужителите и т.н.

В помещението, което се намира южно от входа, са съхранявали даренията на вярващите, предимно в храни, като една от основните функции на църквата в тази епоха, а и до днес в истинските църкви, това е благотворителността – изхранвали са бедни, имало е сиропиталища, изкупували са пленници от варварите, които постоянно са нападали тази част на империята. Съобразно закона от онова време даренията от земи и къщи са давани под наем и средствата са били ползвани само за благотворителни нужди.”

Друг интересен момент, свързан с манастирския комплекс, е, че не е бил изграден едновременно с църквата. “Първо е била вдигната църквата, след това вероятно е започнало да се гради крилото в южна посока, за което говори начина на градеж. Колкото до архитектурния план на църквата, той изобщо не е характерен за раннохристиянската архитектура в България и до голяма степен за целия ранновизантийски свят. Точно затова е влязла и във всички световни енциклопедии по история на християнското изкуство и архитектура.

Подобни по план сгради, но не съвсем същите, има само в източните провинции на империята – Сирия, Палестина, Армения. Една от тези особености е, че нейната абсида (олтарната част), не е издадена както е при повечето тогавашни и днешни църкви, а е вградена в източната стена на църквата – нещо, което го няма никъде друго в България”, казва археологът.

“Нашите предположения са, че тук се е установила една църковна общност на преселници от източните провинции, най-вероятно привърженици на монофизитството, което в определени периоди е било преследвано от официалната църква и византийските императори.

Ние имаме достатъчно писмени сведения и надписи от Одесос, че по това време – V и VI в. – в града има едно много голямо преселение от Мала Азия. Това са включително и богати хора, като корабопритежатели и търговци, има и свещенослужители – в единия от надписите свещеникът носи сирийската форма на обръщение “абба” (отец), която и досега се използва от християните маронити в Ливан.”

Това от своя страна би могло да означава, че службата в храма се е извършвала на арамейски (сирийски), но това не може да се твърди със сигурност. Но пък може би обяснява защо тази богата църква е построена извън града.

“В Одесос е властвала официалната църква, имало е епископ и се знае за около 10 раннохристиянски храма. В абсидата пък има изграден и т.нар. синтрон, стъпаловидно разположение на камъните, където е сядал епископът и заслужилите църковни деятели. Тези синтрони обаче са изграждани само в епископските църкви, каквато в града е била голямата базилика на ул. “Хан Крум”. Това подсказва, че тази християнска общност не е искала да има конфликт с официалната църква и вероятно е имала самостоятелна епископия.”

За съжаление няма запазени писмени данни или надписи, които да подсказват името на църквата или друга такава подробност. За източния произход на общността обаче говорят и разкритите мозайки, които имат свои паралели в Близкия изток.

Предполага се, че църквата е унищожена през 586 г., когато е датирано едно от най-големите нападения на аварите на Балканския полуостров. Била е опожарена, което е установено и за други храмове в региона от тази епоха, а за това говори недвусмислено и обгорен от двете страни фрагмент от олтарна плоча.

“Хората по всяка вероятност са избягали и са се скрили зад здравите градски стени”, уточнява Александър Минчев. Той пояснява още, че от запад храмът е имал голям двор с колонада, а общата площ на манастира трудно може да се прецени в момента, но е поне няколко декара. Много от камъните на сградата, особено мраморите са били извадени и използвани – вероятно при строежа на турската табия, която се намира около 200 метра по-нагоре.

“Голямото ни желание е някой ден на това място да бъде изградена огромна защитна сграда, с много прозорци и осветление, да бъде разчистен целия храм и прилежащите му манастирски помещения и той да стане един атрактивен туристически обект.

Мястото е чудесно, за да бъде направена сграда, в която да се експонират редица паметници, които са открити тук. Би могло да се превърне и в Музей на раннохристиянското изкуство, какъвто опит правим за базиликата на “Хан Крум”, за съжаление, все още неуспешен”, заключава варненският учен.
__________

* Става въпрос за единствения в света комплект от три реликвария – мраморен, сребърен и златен, влизащи един в друг, съхраняващи късче от мощите на неизвестен светец.