Антиоксидантите, влизащи в състава на много медицински препарати и биологични добавки в храните, могат да благоприятстват оцеляването и разпространението на раковите клетки в организма, смятат авторите на изследване, публикувано в днешния брой на списание Nature.

До момента лекарите и учените отбелязваха само положителното въздействие на антиоксидантите върху човешкия организъм. Смята се, че за сметка на намаляването на свободните радикали в организма, химически активни молекули, намесващи се в много биологични процеси, антиоксидантите помагат за предотвратяването на раковите заболявания, повишават имунитети и забавят стареенето.

Към антиоксидантите спадат много вещества, съдържащи се в растителните храни - витамин С, лимонената киселина, пектиновите вещества и др. Те взаимодействат със свободните радикали, правейки ги безвредни за клетките и тъканите на човешкия организъм.

Професор Джоан Брюге, завеждащ катедра по клетъчна биология в Медицинското училище на Харвард, и нейните колеги са показали в своите експерименти с клетъчни култури, че при цялата полезност на антиоксидантите за здравето на хората, те могат да помагат за оцеляването и разпространението на раковите клетки.

Характерна особеност на раковите клетки е способността да живеят отделно от т.нар. междуклетъчен матрикс, осигуряващ механична подкрепа на клетките на съединителната тъкан. Ако нормална клетка по една или друга причина се откъсне от матрикса, тя веднага стартира процеса на самоунищожение, наричан апоптоза, тъй като се лишава от източника на енергия под формата на АТФ /аденозинтрифосфорна киселина/, необходима за всички жизнени процеси.

Онкологичните клетки, образуващи впоследствие колонии с ракови клетки, за разлика от нормалните, както доказаха учените, могат да оцелеят извън матрикса, за сметка на усилването на работата на гена ERBB2. Тази усилена работа засилва транспорта на глюкоза в клетката и компенсира по този начин недостига на АТФ. Тази компенсация зависи от редица биологични процеси в клетката, довеждащи включително и до синтеза на молекули антиоксиданти.

Учените показаха, че компенсирането на недостига на АТФ може да стане и без усилването на транспорта на глюкоза в клетката за сметка на работата на ERBB2. За тази цел са достатъчни само антиоксидантите, които съдействат за изработването на енергия в клетката за сметка на окисляването на мастните киселини.

Учените са направили това откритие, работейки с клетъчни култури, а не с цели организми, затова им предстои да докажат, дали антиоткидантите оказват благотворно влияние върху онкологичните клетки в човешкото тяло. /БГНЕС