Даниел Габриел Фаренхайт, роден на 24 май 1686 г., е физик, изобретател и производител на измервателни уреди, чиито прецизни разработки допринасят за широката популярност на температурната скала, носеща неговото име, пише енциклопедия „Британика".

Той е роден в Данциг (днес Гданск), Полша, в семейство с немски произход, но прекарва голяма част от живота си в Нидерландия.

Фаренхайт значително подобрява дизайна и производството на термометри. Неговите уреди са достатъчно точни и последователни, така че различни наблюдатели, всеки със свой собствен термометър по Фаренхайт, могат надеждно да сравняват измерванията на температурата помежду си, предава БТА.

На Фаренхайт се приписва производството на първите успешни термометри с живак в стъкло, които са били по-точни от разпространените до този момент спиртни уреди, пише Улрих Григул в своето изследване Fahrenheit, a Pioneer of Exact Thermometry.

Още като дете Фаренхайт „проявявал особено желание за учене" и е било предвидено да се запише в гимназията в Данциг, но през 1701 г. родителите му умират, след като ядат отровни гъби. Фаренхайт е поставен под настойничество, като настойниците му го записват в курс по счетоводство и го изпращат на четиригодишен стаж по търговия в Амстердам, пише Алфред Момбер в биографичния си труд Daniel Gabriel Fahrenheit: sein Leben und Wirken (1890).

След като завършва стажа си, Фаренхайт не се връща при настойниците и започва да пътува из Европа.

През 1706 г. Фаренхайт произвежда барометри и спиртни термометри, използвайки флорентинската температурна скала.  През 1708 г. той се среща с астронома Оле Рьомер и се запознава с неговата температурна скала и методите му за изработване на термометри. Посещението вдъхновило Фаренхайт да се опита да подобри собствените си продукти.

Той започва да експериментира с живачни термометри през 1713 г. и използва модифицирана версия на скалата на Рьомер за термометрите си, която по-късно ще се превърне в неговата собствена скала. През 1714 г. Фаренхайт напуска Данциг и заминава за Берлин и Дрезден, за да работи в тясно сътрудничество с местните стъклари, пише Питер ван дер Стар в своето изследване на кореспонденцията на изобретателя.

През 1715 г. Фаренхайт работи и върху идеите си за живачен часовник, вечен двигател и хелиостат. Той започва кореспонденция с Лайбниц относно някои от тези проекти. От размяната на писма се разбира, че Фаренхайт е останал без пари, докато работи по проектите си, и е помолил Лайбниц за помощ при намирането на платена длъжност, за да може да продължи работата си.

През 1721 г. превъзходството на живачните термометри над спиртните уреди ги прави много популярни, което води до широко разпространение на скалата на Фаренхайт.

Ученият прекарва остатъка от живота си в Амстердам. От 1718 г. нататък той изнася лекции по химия в този град. През 1724 г. посещава Англия и на 5 май е избран за член на Кралското дружество. През същата година публикува пет статии на латински език за научното списание на Кралското дружество Philosophical Transactions по различни теми.

Във втората си статия, Experimenta et observationes de congelatione aquæ in vacuo factæ, той дава описание на термометрите си и референтните точки, които е използвал за калибрирането им. В продължение на два века този документ е единственото описание на процеса на Фаренхайт за изработване на термометри, пише издание на Университета „Джонс Хопкинс", посветено на историята на термометрите.

Според статията на Фаренхайт, той определя своята скала, като се позова на три фиксирани точки на температурата. Най-ниската температура е постигната чрез охлаждаща смес от лед, вода и сол. Показанието на термометъра в тази точка е прието за 0 °F. Втората референтна точка е избрана, когато в чиста вода започва да се образува лед. Това е определено като 30 °F. Третата калибрационна точка, приета за 90 °F, е избрана, когато уредът е поставен под мишницата или в устата на здрав човек.

Последните седмици от живота си Фаренхайт прекарва в Хага във връзка с подаване на заявка за патент в местната администрация. Изобретателят умира на 16 септември 1736 г. на петдесетгодишна възраст. Четири дни по-късно той е изпратен с погребение от т.нар. четвърта категория, предназначено за лица, класифицирани като бедни.

Скалата на Фаренхайт е основният температурен стандарт за климатични, промишлени и медицински цели в англоговорящите страни до 70-те години на XX век. Британската метеорологична служба официално приема скалата на Целзий като стандарт през 1963 г.

Понастоящем скалата на Фаренхайт се използва само в Съединените щати и няколко малки островни държави.