Три от тези очарователни места са обекти на световното културно наследство на ЮНЕСКО, а четвъртото се стреми към такъв статут

Ако сте жена, която обича пътешествията, приключенията, със сигурност тази класация на списание National Geographic няма да ви се понрави. Тези дестинации са известни не само с невероятната си природа или историческо значение, но и със забраната за туристки. От древните религиозни вярвания до моралните ограничения от нацистката епоха, ето пет места, където достъпът на жени е забранен - и защо.

Атон, Гърция

В продължение на повече от 1000 години православни християнски поклонници и монаси се стичат в десетки източноправославни манастири на и около Атон, разположен на живописен полуостров в Северна Гърция, известен със своите невероятни гледки и съкровищници с безценно и рядко изкуство. Света гора и повече от 160 км земя около нея са защитени  като обект на световното наследство на ЮНЕСКО от 90-те години на миналия век заради "изключителното си универсално значение".

Снимка: iStock by Getty Images

Но докато Атон може да има "универсално значение", той не е универсално отворен. От 1046 г. насам жените и женските животни са забранени на полуостров Атон - с изключение само на женските котки.

Атонските манастири не само забраняват жените на основание, че присъствието им би затруднило монасите да спазват обетите си за безбрачие, но според православната традиция Атон принадлежи на Дева Мария и никоя друга жена не може да посещава неговата свещена земя.

Снимка: iStock by Getty Images

Това обаче не пречи на жените да се опитват: някои се опитват да се промъкнат на полуострова, като обличат мъжки дрехи, а през 2019 г. са открити женски кости под византийски параклис. Все пак Атон остава само за мъже и е защитен от специален правен статут в рамките на Гърция, която го смята за автономен регион, и специална разпоредба в европейското законодателство, която предоставя на мястото специален статут, "обоснован изключително на основания от духовно и религиозно естество. "

Търсите равенство между половете на други върхове? Може да пропуснете и японската планина Омине, разположена на остров Хоншу, известна със своето свещено значение и културно наследство.

Също определена за обект на световното наследство на ЮНЕСКО, планината е важна със своята духовна роля. Шинтоистките и будистките храмове и светилища в района отдавна привличат аскети, пътешественици и дори членове на императорското семейство, а тези, които вървят по неравните, зелени планински пътеки, се радват на уникално спокоен планински пейзаж.

Снимка: iStock by Getty Images

Но на жените е забранено да стъпват на върха на Омине повече от 1000 години - забранено е поради "разсейването", което биха представлявали за мъже поклонници, забранено е и присъствието на жени в менструация на ритуали. Забраната може да е стара, но все още се оспорва от някои - над 10 000 японски жени подават петиция тя да бъде отменена, когато планината е определена за обект на наследството на ЮНЕСКО през 2004 г. 

Остров Окиношима, Япония

Друг обект на свещено наследство в Япония също забранява жените: Малкият остров Окиношима край Фукуока. Островът, обслужван на ротационен принцип от самотни шинтоистки свещеници, се смята за божество и е признат от ЮНЕСКО за "изключителен пример за традицията на поклонение на свещен остров". Неговият традиционен произход всъщност се съсредоточава около три морски богини, увековечени в три светилища на Окиношима. Повече от хиляда години поклонници донасят дарове на острова, включително огледала, монети и златни пръстени от Корейския полуостров, които увековечават миналия обмен между Япония и Корея.

Снимка: iStock by Getty Images

Днес островът е забранен до голяма степен и за двата пола, но всяка година стотици мъже го посещават за фестивал. Но дори тогава им е позволено да стъпват на бреговете му само след къпане в морска вода. Защо жените не могат да се присъединят към? През 2017 г. служител обясни, че краткото пътуване до острова се смята за твърде опасно за жените и че на тях им е забранено да го посещават за тяхна собствена безопасност.

"Хербертщрасе", Хамбург

Дори либерална Европа може да се похвали с анклав, забранен за жени: прословутата "Хербертщрасе" в Хамбург, улица, забранена за жени - по-точно тези, които не са секс работнички. Улицата се намира близо до район на града, който се смята за един от най-известните квартали на червените фенери в света. Технически "Хербертщрасе" е малка странична уличка, известна със своите неонови светлини и прозорци, изобразяващи стотици оскъдно облечени (и законно) проституиращи. Но въпреки че е обществена улица и следователно подлежи на строгите закони за равенство между половете в Германия, посетителите на "Хербертщрасе" трябва първо да преминат отвъд големите метални бариери със знаци, които изрично забраняват на всички туристки и лица под 18 години да влизат.

Снимка: iStock by Getty Images

Тези бариери имат зловеща история: въпреки че жените отдавна проституират в Хамбург и на "Хербертщрасе", прословутата улица някога е била отворена за всички. Това се променя през 1933 г., когато новоизбраните нацисти затварят улиците с бариери като част от опита си да контролират "най-старата професия" и пороците в ранните дни на националсоциализма.

Гонението на проституиращите в Хамбург е целяло да им попречи да "заразят" морала на обикновените германци, но също така ги изолира от общността, което в крайна сметка защити не само професията им, но и тяхното преследване. В началото на 1933 г. нацистите арестуват повече от 3000 проститутки в Хамбург като "асоциални". Мнозина загиват заедно с проституиращи от други германски градове в концентрационни лагери като Равенсбрюк и Нойенгаме. Но портите - и забраната за жени посетители - остават дълго след като нацистите си отиват; през 70-те години Хамбург всъщност укрепва портите, издигайки още по-високи стоманени бариери, за да блокира обществената зона. Днес околните улици се отличават с нещо друго: "Stolpersteine" - мемориални плочи, носещи имената на някои от преследваните проститутки и увековечаващи смъртта им в нацистките лагери. 

Национален парк "Банд-е Амир", Афганистан

Известен като афганистанската версия на Големия каньон, Банд-е Амир в провинция Бамян е първият парк от този вид в Афганистан, известен с повече от 320 км грандиозни езера, извисяващи се скали и естествени езера. Националният парк, открит през 2009 г. и номиниран за признание от ЮНЕСКО, някога е бил възхваляван като символ на следвоенния напредък на Афганистан и дори наема жени рейнджъри - първите в страната. През 2023 г. обаче ръководеното от талибаните афганистанско правителство обявява, че националният парк е забранен за посещение от жени, поради нарушения на "скромността". На входовете на парка са разположени талибанските бойци, които не допускат посетителки.

Този ход е само един от многото, имащи за цел да държат жените далеч от обществения живот в Афганистан. След повторното завземане на управлението на страната през 2021 г. талибанското Министерство на порока и добродетелта забранява на жените да участват в повечето аспекти на обществения живот, включително като налага ограничения за облеклото и пътуването - жените не могат да пътуват на дълги разстояния с обществен транспорт.

Жителите на Банд-е Амир съобщават за спад в туризма, откакто действа забрана жени да посещават и гледат някои от най-спиращите дъха пейзажи в страната. Засега единствените жени, които ще могат да им се наслаждават, са тези, които вече живеят в живописния регион.