Стават ли мечките "по-меки" към хората е въпрос, който вълнува мнозина. Оказва се, че след векове на живот в непосредствена близост до човешки общности една популация кафяви мечки е еволюирала така, че да стане необичайно спокойна за вид, известен със своята сила и суров характер.

Апенинската кафява мечка (Ursus arctos marsicanus), известна още като марсиканска кафява мечка, е критично застрашен подвид, който обитава планините на Централна Италия. В дивата природа днес са останали едва около 50 екземпляра.

Тези мечки са се отделили от другите европейски кафяви мечки преди около 2000-3000 години, което означава, че са били напълно изолирани още от римско време. Те се отличават от своите "родственици" с малко по-дребни размери, специфични черти на лицето и забележителна толерантност към живот в близост до хора.

В ново изследване учени от Университета във Ферара са секвенирали геномите на 12 апенински кафяви мечки, за да установят как продължителната изолация и уникалните условия са се отпечатали върху тяхната ДНК. Получените данни са сравнени с геноми на кафяви мечки от по-голяма европейска популация в Словакия, както и с американски кафяви мечки.

Анализът показва, че апенинската популация е преживяла по-високи нива на кръвосмешение в сравнение с други кафяви мечки - нещо напълно очаквано, като се има предвид малобройната и изолирана група. Освен това изследването разкрива следи от естествен подбор в гени, свързани с поведението и агресията.

"Още по-интересното е, че установихме наличие на селективни сигнали в гени, асоциирани с по-ниска агресивност при апенинските кафяви мечки", коментира Джулия Фабри, автор на изследването от Университета във Ферара.

Вероятно по-спокойният характер се е утвърдил в популацията по няколко различни начина. Преди около 2000-3000 години, когато подвидът се е обособил, Централна Италия преживява бързо разширяване на земеделието и засилена човешка дейност. Горите са били изсичани и фрагментирани, което е изолирало мечките от останалите европейски популации. По-агресивните индивиди по-често са загивали при срещи с хора, докато по-спокойните са оцелявали и са предавали гените си нататък.

Източник: iStock

"Общите изводи от нашите открития са ясни", обобщава Джорджо Бертолеле, друг изследовател, участвал в проучването. "Взаимодействията между хората и дивите животни често са опасни за оцеляването на даден вид, но същевременно могат да стимулират еволюцията на черти, които намаляват конфликтите".

Това означава, че дори популации, силно и негативно засегнати от човешката дейност, могат да носят ценни генетични варианти, които не бива да се разреждат - например чрез изкуствено попълване с други индивиди.

Апенинските кафяви мечки продължават да бъдат застрашени от загубата на местообитания и човешката намеса, но още една заплаха може да се крие тихо в техния геном. През февруари 2025 г. друг екип италиански учени установява, че мечките имат генетична мутация, която засяга митохондриите и нарушава производството на енергия в клетките. Макар популацията да се е адаптирала впечатляващо към променящия се свят, тя все още не е извън опасност, пише IFL Science.