Пожарът на Арменското Училище във Варна и трагичната смърт на архимандрит Мъгърдич Дерунян

Мултимедия 09.06.2020 09:50 Снимка: ДНЕС+

Пожарът на Арменското Училище във Варна и трагичната смърт на архимандрит Мъгърдич Дерунян

Докато изучавам историята на арменците в България, забелязах, че тя почти не е изследвана подобаващо. Но всеизвестен факт е, че в България се случват безброй събития, особено през XIX-XX век, които са изиграли съдбовна роля за живота на арменците по целия свят. В България са били издадени огромен брой вестници, списания и книги, които до днес не са изследвани като най-достоверни източници за историята на арменския народ не само в България. Затова ние със скромните си възможности ще опитаме да допринесем за огромната работа върху изследването на историята на арменците в България, която вярваме, че предстои. Чест и почитания към всички онези родолюбци, които до днес са опитали и са имали известни успехи в тази сфера, но все още предстои да бъде обработено огромно поле.

Арменският сайт „Гантех Араратян” ще опита ежедневно да Ви представя интересни материали, които са били печатани в страниците на арменските издания в България преди 1944 година.

Днес ще Ви представим едно прессъобщение на арменския вестник „Иравунк” (Право) за трагичния пожар в Арменското училище на Варна, в който става жертва архимандрит Мъгърдич Дерунян - представител на Върховния патриарх и католикос на всички арменци в Европа и обикалящ духовен пастир на арменските бежанци в Европа.

Арменският вестник „Иравунк” е бил независим обществено-политически орган на Арменското Родолюбиво дружество във Варна и излиза през 1896-1911 година. Вестникът отначало е бил издаван на две седмици, но след кратко време започва да излиза ежеседмично. Редактори на вестника през различни периоди са били Таквор Папазян, Агоп Курбетян, Агоп Бонджукян, М. Сконов, Н. Драгулев, д-р М. Торосян. Бил е печатан в печатниците „Хр. Н. Войников”, „Д. Тодоров” и „Иравунк”.

Издателството на вестника се е помещавало в сградата на Арменското училище в града, което тогава е било Мъжка Гимназия. При пожара изгарят и се унищожават и всички издателски принадлежности на вестника. По тази причина вестникът разпространява прессъобщение за пожара и събитията около него върху листи, написани на ръка. Представяме Ви прессъобщението, преведено на български.

Съобщение

На Вестник „Иравунк”

Днес се намираме в нещастното положение вместо вестника да публикуваме това тъжно съобщение.

На 28 февруари от пламъците на възникналия ужасен пожар в мъжката гимназия на нашия град стана жертва обикалящия духовен пастир на арменските бежанци в Европа вечно благопокойния архимандрит Мъгърдич Дерунян, чиято трагична смърт обхвана със скръб и тъга всички членове на арменската общност във Варна и цяла България, както и развълнува дори сърцата на чужденците.

Изгорялата сграда бе триетажна. Каменният надземен етаж съдържаше двете килии на свещеника, склад за дървесина и други вещи и един салон, който понякога се използваше като трапезария, а напоследък бе превърнат в стая за набиране на печатарските букви за вестник „Иравунк”. Средният етаж, построен от дърво и керемиди съдържаше две учебни стаи, килия, междуетажно дървено стълбище, което изобщо не се използваше и слизаше в стаята за гости. Горният етаж съдържаше две учебни стаи, стая за съвещания и малка спалня, предназначена за архиереите.

Долната част на стълбището, което водеше от двора до горния етаж, бе каменна и бе извън сградата, а горната част, която се разделяше от долната с врата, бе дървена и се намираше в сградата  на обратната страна на стълбището, което водеше до трапезарията.

През нощта около 4 часа по европейско време клисарят се събужда от гърмежа и излиза на двора, забелязва гъст пушек и бяга до горния етаж, където се намира горкият архимандрит. Но когато отваря вратата на стълбището, горещият и гъст пушек го блъска назад. Принуждава се да слезе в двора, за да извика помощ, и стигайки до края на междуетажното стълбище, в дъното на трапезарията вижда пушек и огън. Тогава пристига член на общността и двамата напразно опитват заедно да стигнат до горния етаж. Пред вратата на стълбището са принудени да спрат. Там се натъкват на гъст и горещ пушек, който веднага се превръща в огън. Слизат в двора и виждат, че огънят в трапезарията още повече се е разпрострял и започват да викат за помощ, и да бият камбаната на църквата, но се скъсва въжето ѝ. Огънят, започнал от горната и от долната страна на стълбището, се увеличава и бързо се разпространява по цялата сграда. Почти за един час я обхваща цялата, така че пожарни, полицаи и други, които бързат за помощ, не могат да направят нищо. Изгаря и къщата до училището. Хората, които първи пристигат на мястото на пожара, полагат всички усилия да извикат архимандрита – хвърлят камъни по прозореца и го викат да се хвърли долу от прозореца, но никакъв отговор не получават.

Веднага след пожара арменски младежи започват да търсят под руините, за да намерят тялото на нещастния архимандрит, но едва на следващия ден успяват да го намерят – овъглен и разчупен на части. Намерени са негови вещи и пари. Полагат тялото на благопокойния в ковчега и го преместват в църквата. Тъжното опело на погребението ще се извърши утре (неделя), в 2 часа следобед.

През деня преди пожара двама словослагатели бяха работили до 4 и половина по европейско време в трапезарията, печката на която се намираше в предната част на салона, до вратата. Но огънят за първи път е забелязан в дъното на салона, както и в горната част на стълбището. Същата вечер група юноши са правили репетиция на театрална постановка в средния етаж до 11 и половина европейско време. Те поради топлото време печка не са палили и заявяват, че до момента на тяхното тръгване нито пушек са забелязали, нито са усетили миризма на изгоряло.

Разследванията и в нашите среди, и от страна на правителствените служители все още не са дали резултат. Така че причината за бедствието до днес остава неизвестна.

Сградата бе застрахована в сдружение „Феникс”.

Стаята за набиране на букви на вестник „Иравунк”, която се намираше в изгорялата сграда, изцяло изгоря, и сме принудени да прекъснем издаването на вестника за кратко време, през което време ще опитаме да намерим нужните букви и инструменти, с които днес изобщо не разполагаме поради пожара.

Според желанието на мнозина, сме взели мерки „Иравунк” от следващия брой да бъде ежеседмичник, а годишният абонамент сме решили да бъде за България 8 франка, а за чужбина – 10. Въпреки че оттук нататък и трудът на редакцията, и печатните разходи ще се удвоят, смятаме за правилно да увеличим абонамента само с 2 франка, за да бъде достъпна цената за всички слоеве на обществото, и за това, че през месеците януари и февруари „Иравунк” излизаше като двуседмичник. А през този март месец няма да можем да го издадем, докато не намерим букви и инструменти.

За улеснение на тези наши подготовки, в момента призоваваме нашите уважаеми абонати, приятелски молейки от тях да изпратят абонамента на вестника поне за шест месеца веднага до адреса на редакцията чрез пощенска служба, с банкноти, или с български или румънски пощенски печат, който трябва да се сложи в застрахован плик.

Варна, 9 март, 1896

Редакция „Иравунк”


Материалът е изготвен от пастор Нерсес Кетикян и е публикуван под редакцията на Варта Берберян-Гарабедян в блога Гантех Арартян

CHF CHF 1 1.84113
GBP GBP 1 2.17025
RON RON 10 4.04348
TRY TRY 10 2.54146
USD USD 1 1.74254