Да бъде знаменитост невинаги й е приятно. Чиарлета е гонила телевизионни екипи и макар да е спокойна, когато я снимат за Instagram, веднъж е прогонила туристи, които се промъкнали в дома й

В Скано, средновековно селце, скрито дълбоко в дивите планини на региона Абруцо, една жена живее така, сякаш времето е застинало и пази вълнуващата история на отминалите години. Маргерита Чиарлета, на 94 години - остроумна, колоритна - е последният човек, който носи традиционното облекло на Скано, датиращо от векове, всеки ден, разказва в свой репортаж CNN.

Туристите, които се разхождат по калдъръмените улички, не идват само заради планинските гледки или богато украсените църкви. Те идват, за да открият "Нона Маргерита", или както я наричат местните — "Последната кралица".

Често те обикалят селото, чукайки по вратите, докато най-накрая я намерят и я молят да се снимат с нея. Но Чиарлета избягва светлините на прожекторите. "Не съм суперзвезда", настоява тя: Аз съм просто обикновена баба, горда със своите селски корени".

Чиарлета носи същия стил тъмна вълнена рокля с дълги черни ръкави и памучна лента за глава от 18-годишна възраст, разказва самата тя пред CNN. "Винаги съм харесвала тази рокля, горда съм да я нося".

Векове наред това е било едно от двете облекла, носени от жените в Скано. Едното — семпло, ежедневно облекло за работа на полето и домакински задължения, което Чиарлета носи днес. Другото — по-сложно, бродирано облекло с богато украсен корсаж и шапка, отразяващо социалния статус, носено в неделя за църква, както и по време на фестивали и религиозни празници.

Снимка: ladolcevita.tv

Няколко местни жени все още обличат пищните дрехи по време на паради и празненства. Само Чиарлета носи същите работни дрехи на предците си, ден след ден. Тя се придържа към традиционното ежедневно облекло, дори в неделя, редувайки няколко варианта всяка седмица - някои черни, други тъмносини с бели акценти.

"Това беше и все още е моето обикновено ежедневно облекло", казва Чиарлета."На съпруга ми никога не му е харесвало, но това не ме спря да го нося всеки ден, както когато работех на полето, така и по време на празници", добавя тя.

Всичко правя сама

Чиарлета е живяла в  село Скано през целия си живот. След като двете й сестри, които също се обличали традиционно, наскоро починали, Чиарлета остава последната жена в Скано, която все още носи традиционно облекло. Новината за уникалния й външен вид скоро се разпространява от уста на уста извън селото, като в крайна сметка достигна и до социалните мрежи. Местните власти сега лобират пред ЮНЕСКО тези костюми да бъдат признати като част от нематериалното културно наследство.

Чиарлета е родена в Скано и никога не го е напускала. Живее в същата каменна къща от 1950 г. и, въпреки напредналата си възраст, продължава да се справя с ежедневните си задължения без помощ, като само от време на време използва бастун.

"Всичко правя сама", казва тя. "Сутрин върша всички домакински задължения, чистя градината, готвя и излизам за кратка разходка. Прекарвам време и разговарям с приятели, съседи и семейството. Понякога се разхождам из полята над селото."

Отказала се единствено от любимото си всекидневно заниамание -  да посещава местния бар за сутрешно еспресо.

Когато внуците й идват на редовни посещения, тя обича да готви ръчно правена паста "сфолия" и ньоки с листа от ряпа — местен специалитет в Абруцо. В замяна те й помагат да отблъсква непоканени туристи.

"Те са прекрасни, постоянно се грижат за мен. Много съм щастлива, че ги имам", добавя тя.

Да бъде туристическа атракция невинаги й е приятно. Чиарлета е гонила телевизионни екипи и, макар да посреща повечето посетители и да е спокойна, когато я снимат за Instagram, веднъж е прогонила туристи, които се промъкнали през отворената й врата.

Гласът й е ясен, очите й — живи, изреченията й — кратки. Чиарлета говори на традиционния италиански, вместо на диалекта, който някои по-възрастни местни използват, за да отблъснат външни хора. Тя е любезна и гостоприемна, но само при нейните условия.

"Тъй като съм последната, която носи този костюм, хората идват, за да ме снимат", казва тя. "Но понякога тези туристи са твърде много и това може да бъде досадно."

Чиарлета е свидетел на огромни промени през годините. Векове наред Скано е било процъфтяващо село, с богати земеделски семейства, които се надпреварвали да строят пищни имения, църкви и фонтани. Тесните му улички са лабиринт от барокови, романски и готически палати, разположени до скромни жилища, които приличат на сцени от рождественска картина.

Но обезлюдяването е опустошило градчето. От над 4000 жители през 1920-те години, днес са останали само около 1600. Семействата са избрали градовете или чужбина — мнозина са заминали за САЩ — в търсене на работа и по-добър живот.

Снимка: abruzzospeciale.it

Щастлива съм с живота си

Чиарлета казва, че на 94 години все още е много активна, но й липсва изчезващото чувство за общност в селото. Животът, който е познавала в младостта си, отдавна е изчезнал. Тогава Чиарлета прекарвала дните си в пасищата високо над Скано, като се грижела за овцете, събирала дърва, отглеждала различни култури и прибирала реколтата.

"Преди работехме здраво, сега тази работа свърши. Беше труден живот, но всички бяхме заедно", казва тя. Дълбокото чувство за общност и здраво вкоренените съседски връзки вече са изчезнали.

"Липсват ми някои изгубени традиции, липсва ми съпругът ми, който почина, и липсва ми времето, когато имаше повече хора и съседи и винаги ядяхме заедно", казва тя. "Никога не бях сама. Днес понякога съм сама."

Въпреки загубата на семейство, приятели и начин на живот, Чиарлета казва, че не е нито носталгична, нито тъжна за отминалото време. Наслаждава се на модерните удобства и по-комфортния живот, който прогресът й е донесъл.

"Работих цял живот на полето до 70-годишна възраст, като се грижех и за животните на семейството. Това беше физически тежка работа. Животът, който водя сега, е много по-добър от предишния. Сега съм по-добре, отколкото бях вчера; имам време за себе си и се отпускам. Открих и научих да ценя свободното време...Имам много свободно време, няма умора, няма физически трудности като преди. Наслаждавам се да бъда баба."

Чиарлета е излизала извън селото си само няколко пъти в живота си за специални поводи и никога в чужбина. Не е изненадващо, че не планира пътуване скоро. Туризмът просто никога не е бил нейно нещо.