Скалистите кътчета, които ни карат да вярваме в чудеса

Пещерите далеч не са просто едни отвори в земята, създадени от природата или човека. Те са кътчета, които носят история за света преди нас и този около нас, която не може да се събере в учебници или енциклопедии. Скалистите разказвачи, които са "живели" много преди нас и ще останат много след нас. Човечеството оставя своя отпечатък в тези природни кътчета от хиляди години, а ние имаме честта да имаме достъп до тях и да се докоснем до тайнственото минало.

Пещерите Могао

Пещерите Могао, известни също като "Пещерите на хилядата Буди", съхраняват в себе си над хиляда години будистка история. Разположени по древния Път на коприната, близо до оазиса Дунхуан, тези пещери, обсипани с ръкописи, датират от IV век и са били популярно място за отдих на пътешественици, търговци, монаси и поклонници.

Освен луксозни стоки, по този маршрут се разпространявал и будизмът - неговото изкуство и архитектура, от Индия към Китай. Пещерите служели като убежища за пътници, медитационни кътчета и галерии за художници. Изкуството в тях е вдъхновено от индийския будизъм, но е еволюирало след като религията се е вплела с китайски вярвания.

Снимка: IStock

Сред съкровищата на Могао са стенописи, глинени скулптури и безценни ръкописи. Императорите от династия Тан (618 г. -907 г.) осигурили финансова подкрепа за развитието на пещерите, благодарение на която са създадени огромни статуи на Буда и картини, изобразяващи военни подвизи на китайски владетели.

Въпреки опасностите от евентуални инвазии, културното наследство на Могао е съхранено благодарение на монасите и тибетците, които пазели обекта. През 1907 г., монахът Уанг Юанлу разкрил на археолога Сър Аурел Стейн скрита пещера-библиотека, съдържаща около 50 000 документа на различни езици, които били запечатани преди хиляда години.

Пещерата Масабиел

На пръв поглед това е невзрачна и плитка пещера, но крие необичайна и разтърсваща история. Мястото става известно през средата на XIX век, благодарение на Света Бернадет. Виденията й на Дева Мария превръщат град Лурд, в югозападна Франция, в едно от най-големите поклоннически кътчета, привличайки милиони хора всяка година.

Мари-Бернадет Субиру е набожна девойка, дъщеря на обеднял мелничар. През 1858 г., когато е само на 14 години, тя има множество видения на Дева Мария, която я инструктира да изкопае дупка в земята, а когато Бернадет го прави открива извор с лековита вода. Слуховете за това чудо бързо се разпространяват, привличайки болни и поклонници от цял свят.

Снимка: IStock

През 1862 г. Католическата църква официално признава виденията на Бернадет, през 1933 е канонизирана за светица. Скоро след това на мястото е поставена статуя на Дева Мария по нейното описание, като са построени и две базилики, за да поемат хилядите поклонници.

Интересът към пещерата се възражда през 1943 г., когато бял свят вижда филма "Песента на Бернадет", който носи Оскар на актрисата Дженифър Джоунс, за ролята на светицата.

Пещерата Ласко

През 1940 г., четири момчета играят в гората край селцето Монтиняк, Франция, когато кучето им изчезва в мистериозна дупка. Тази дупка се оказва вход към пещера, скриваща най-добре запазеното палеолитно изкуство в Европа. Пещерата Ласко не е единствената в района на долината Везер, която има рисунки, но качеството и мащабът на изображенията в нея са меко казано ненадминати.

В пещерата има около 600 рисунки и 1 500 гравюри, разпръснати в свързани помещения. Много от изображенията са на животни, като най-впечатляващата част е Голямата зала на биковете, която впечатлява с четири огромни фигури, всяка дълга по няколко метра. Целта на тези рисунки остава загадка, но много експерти смятат, че те имат религиозно значение, а не само декоративна функция.

Пещерата е открита по време на Втората световна война, което забавя изследванията, но е отворена за посетители през 1948 г. Огромният поток от посетители бързо става проблем - влажността и прахът започват да увреждат рисунките. Затова Ласко е затворена през 1963 г., а през 1983 г. отваря Ласко II - точна реплика, която привлича същия интерес като оригинала.

Пещерният град Вардзия

Сред отдалечените кътчета на Грузия, близо до Аспиндза и на брега на река Мтквари, се издига впечатляващ пещерен град, изсечен в скалите на планините на Малкия Кавказ. Тези пещери, създадени през 12-ти век, са външната фасада на мащабното селище, което наподобява света на Флинстоун.

Градчето Вардзия първоначално е замислено като военна крепост от грузинския крал Георги III, като защита от набезите на мюсюлмански нашественици. След смъртта му през 1184 г., дъщеря му, кралица Тамар, превръща крепостта в укрепен манастир. Вардзия е символ на могъществото на Грузия и нейния разцвет по време на управлението на владетелката. Самата Тамар дарява мястото с име. "Вардзия" всъщност е фраза, която тя използвала, когато се загуби в пещерите и викала, за да привлече внимание.

Снимка: IStock

Градът разполага с 13 нива и хиляди помещения, които побират до 50 000 души. В него има банкетна зала, библиотеки, винарски изби и грандиозна църква, украсена със стенописи на Тамар и баща ѝ. Разрушителни земетресения и персийски нападения през вековете унищожават части от града, но усилията за реставрация през последните години отново възстановяват красотата на Вардзия.

Пещерата на Апокалипсиса

Пещерата на Апокалипсиса на малкия и скалист остров Патмос. Този остров, издигащ се над кристално синьото Егейско море, е най-северният от група гръцки острови близо до югозападното крайбрежие на Турция. Вярва се, че там е живял Йоан Богослов (апостол Йоан).

Йоан е бил заточен на Патмос от римския император Домициан през 95 г. от н.е., където прекарва две години. В тази малка пещера се смята, че той е проповядвал Евангелието на своя ученик Прохор, който по-късно става епископ на Никомедия. Апокалипсисът, с неговите шокиращи разкрития, е обект на спорове, но остава последната книга, включена в Библията.

Снимка: IStock

През Х век пещерата е обградена с православен манастир, който я пази както физически, така и духовно, а когато става по-известна бързо се превръща в значимо място за поклонение. В пещерата има вдлъбнатини, за които се смята, че Йоан е използвал за опора на главата и ръката си. На входа пък е изобразена мозайка с виденията му.

Въпреки че автентичността на историята на пещерата не може да бъде напълно потвърдена, нейното духовно значение е неоспоримо. През 1999 г. Пещерата на Апокалипсиса е включена в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО като един от най-важните християнски обекти.