Една история за моряци, митични същества и черния камък на любовта

За да разберем Ески Фоча, е добре да погледнем към нейното минало. Известен също като Фокея на гръцки, той е бил важно йонийско селище. Йонийците, гръцки народ, управлявал западното крайбрежие на днешна Турция от 9-ти до 7-ми век пр.н.е., сформирали съюз от 12 града по крайбрежието на Егейско море. Те създали мощна военноморска флота и основали колонии чак до Корсика, преди да бъдат покорени от персите, след това от Александър Велики, от генуезците и накрая от османците през 15-ти век.

Огужан Чакирефе, ръководител на дирекция "Култура и социални въпроси" в община Фоча, казва, че османците наричали района Фочатейн, име, с което са разграничавали Стара (Ески) Фоча и Нова (Йени) Фоча, разположени на около 20 километра една от друга.

Древногръцкият писател Омир, в епичната си поема за Одисей, споменава град, наричан ту Фаеакия, ту Файакия или Шерия, като последната дестинация в епичното 10-годишно пътешествие на Одисей.

Ески Фоча се гордее с огромния си залив, обграден от шест необитаеми вулканични острова. Мнозина смятат, че именно тук Омир е вдъхновен да опише мистичните сирени в "Одисея". Орхан Богач, капитан на лодка, който води посетители на еднодневни екскурзии до скалите, е един от тях.

"Най-големият остров, Орак, според легендата е мястото, където живеели сирените( морски нимфи-прелъстителки)", разказва Орхан Богач. "Те се описват като същества с глава на жена и тяло на птица. Легендата гласи, че със своя примамлив глас те привличали моряците към острова. Крилата им предизвиквали буря, която разбивала корабите в скалите и потопявала моряците."

Казват, че Одисей е избягал, като е наредил на екипажа си да го върже за мачтата на кораба.

Днес еднодневните туристи разчитат на Богач да ги отведе близо до изумително белите Скали на сирените, чиято повърхност е изгладена от вятъра и вълните. Когато вятърът свири между скалите и морето бие в брега, някои пътешественици твърдят, че все още могат да чуят песента на сирените.

Сирени или тюлени?

Дали Ески Фоча е била наистина крайната дестинация на Одисей, остава предмет на спорове. За разлика от това, съществуването на средиземноморски тюлени във водите край Ески Фоча не е. Тюлените, известни като foka на турски, дават името си на града. Те са застрашен вид, срещан само по турските, гръцките и северозападните африкански брегове, и се казва, че има малка популация от тях, живееща на островите Фоча. На хората не е позволено да стъпват на островите, а лодките не се приближават твърде много.

Понеже крайбрежието е изпълнено с пещери, които дават възможност на тюлените да се укриват, те рядко биват забелязвани, обяснява Богач. Според някои местни хора тези животни дори са свързани с легенди от келтската и скандинавската митология за същества, които свалят тюленовата си кожа, за да приемат човешки облик.

Снимка: iStock by Getty Images

Обратно на сушата посетителите могат да се разходят по залива, да се отпуснат на плажа или да спрат в някой от близките плажни клубове, преди да се впуснат в опознаването на историята на града. Джамията Фатих, построена през 1455 г. по заповед на султан Мехмед Завоевателя, се издига близо до по-късната джамия Каялар и е пример за османската архитектура.

От смут към туризъм

До началото на 20-ти век Ески Фоча е имал смесено население и е бил "космополитно пристанищен град, населен предимно от гърци, турци и малък брой еврейски семейства". Жителите са живели рамо до рамо, като поминъкът им е бил свързан с търговията с грозде и стипца, които са се изнасяли из цялата Османска империя.

Това се променя с гръцко-турския обмен на население през 1923 г., когато гърците, родени в Турция, и турците, родени в Гърция, са принудени да се преместят според етническата си принадлежност - нещо, което семейството на Богач преживява.

"Аз съм внук на семейство, което идва в Ески Фоча от село Мирина на гръцкия остров Лемнос през 1924 г. по време на принудителното изселване", казва той пред CNN.

Следващата вълна от новодошли пристигна през 50-те години, когато Club Med открива първия ваканционен курорт в Турция наблизо. Към френските туристи по-късно се присъединяват посетители от Норвегия, Дания и Холандия, макар че през последните десетилетия международният туризъм се мести към средиземноморското крайбрежие на Турция.

Днес Ески Фоча привлича предимно еднодневни туристи от Измир и турски посетители, които търсят малко спокойствие и тишина. В неделя те се събират, за да купят местни конфитюри, зехтин и други храни на седмичния пазар Yeryüzü Pazarı.

С настъпването на вечерта посетителите се разхождат по улиците, осеяни с реставрирани каменни гръцки къщи, в които днес се намират бутици и кафенета. При залез слънце масите в "Кавала Бистро Уайн Бар", разположен в преустроена гръцка къща от 1881 г., се пълнят, преди гостите да се преместят в ресторантите за морски дарове по крайбрежието.

Вечерта може да завърши с разходка след вечеря до "Беш Капилар Кале" - генуезка крепост, ремонтирана от османците през 17-ти век.

Легендата за черния камък

Понякога еднодневната екскурзия до Ески Фоча се превръща в нещо вечно.Чакърефе, който вече отдавна живее тук, е роден в Тургутлу, в провинция Маниса, и е завършил класическа музика, специализирайки се във флейта.

"Дойдох за два дни", казва той. "Но живея тук от около 25 години, а съпругата ми също е от онези, които дойдоха за два дни и останаха."

Той вярва, че те не са си тръгнали, защото са стъпили върху черен камък, част от местна легенда за двама влюбени от враждуващи семейства.

"Момчето е изпратено да работи в града против волята си, а момичето го чака месеци наред, седейки върху черен камък, и накрая умира, чакайки любимия си", казва той. "Хората от Ески Фоча са дълбоко развълнувани от нейната история и разбиват черния камък на парчета, които разпръскват из целия град, с пожеланието всеки, който стъпи върху тях, да не си тръгне повече и такава болка от раздялата да не се преживее никога повече."

Никой не знае точното местоположение на парчетата камък, но легендата продължава да живее.