Обиколка в снимки - как вирусът "футбол" отново зарази цялата планета

Когато на 13 юли 1930 г. на два стадиона в Монтевидео започва първото световно първенство, едва ли някой е осъзнавал какво събитие се случва пред очите му.

На "Парк Сентрал" се събират 18 000 да видят как САЩ бие Белгия с 3:0, а на "Поситос" по същото време едва 4400 души виждат победата на Франция над Мексико с 4:1. Вестниците в страната отделят по половин страница на първия ден от първия Мондиал. Тези в света масово го игнорират.

Няма телевизионни предавания. Няма интернет, социални мрежи, глобален "хайп". А това е исторически момент и начало на главата във футбола, която ще надмине всички очаквания и ще превземе с пандемични размери и влияние планетата.

Световното първенство по футбол днес е зрелище за 6.2 милиарда зрители. Това е изчислението на институт в Берлин - толкова се очаква да са чифтовете очи, които ще гледат поне нещо от 39-те дни на турнира.

Практически това е цялото население на планетата без невръстни деца и хора, твърде възрастни за гледане на телевизия. Или пък без онези, които живеят на места, където просто няма такова чудо като телевизия. И, да - има още такива кътчета на планетата ни.

Аман, Йордания. Около 40 000 се събраха само в амфитеатралната зона около площад Хашмит - Хилядолетния площад, въпреки че според информации на агенции като "Ройтерс", може да са били и три пъти повече. За съжаление инциденти развалиха празника след загубата на Йордания от Алжир с 1:2 няколко души бяха прегазени при изтеглянето на тълпите от площада - един загина, осем бяха ранени.Снимка: AP/БТА

Порт о Пренс, Хаити. Така се гледа мач, когато националният ти отбор се е класирал за Мондиала след над половин век очакване. Хаитяните загубиха и трите си мача, но народът изживя всяка минута от тяхСнимка: AP/БТА

Масовата лудост Мондиал минава като вулканична лава през препятствия като "политически скандали", "неуредици", "странични теми", а оставя на заден план и войни, и проблеми, и ежедневие.

Затова и избрахме да ви покажем в снимки от водещите агенции част от общата картинка на това как се гледат мачовете в различни страни. Не в домашна обстановка, а публични организирани гледания и партита.

Някои не са подходящи за такава дума - "парти", защото събирането на 40-50 хиляди граждани на столицата на Йордания Аман не завърши по никакъв начин празнично.

След 1:2 от Алжир тълпите се опитаха да напуснат невероятния Хилядолетен площад след гледането на огромни екрани на двубоя, но в блъсканицата бяха стъпкани десетки. Един почина.

Вести за трагични случки имаше и от други места, но са единични. А тези, които избират да гледат драмите на любимите отбори на световното на масови събирания, са стотици хиляди. Всъщност, вероятно - милиони.

Спомените за това как у нас се гледаше САЩ 1994 и Евро 1996, както и събирането на "Васил Левски" с пълен сектор А за старта на Евро 2004 пред огромен екран, са поизбледнели. България не играе на Мондиал 2026, но въпреки това в София и из страната има места, на които хората пак се събират и гледат мачовете.

Вижте как се случва това по света, като галерията ни ще ви пренесе от Теодосиевата крепостна стена в Истанбул до Вашингтон, Сеул и фавелите на Рио де Жанейро, където бедността и нищетата се забравят в дните на световно първенство.

Защото по света наистина има нации и хора, за които футболът е лек срещу ежедневието.

А Мондиалите по футбол са като религиозен транс, който отделя от реалността поне за месец.

Пекин, Китай: Да, китайците не са на Мондиала, но в парка пред аржентинското посолство в столицата се събират стотици местни фенове на Аржентина и Меси, а посолството уреди на огромен екран да се гледат мачовете на отбора.Снимка: Getty Images

Фавела Таварес Бастош, Рио де Жанейро: Току над плажа Фламенго, това е едно от най-бедните места в Рио. Но хиляди се изсипват всеки ден да гледат мачовете заедно по улиците, а когато играе Бразилия, животът спира