Река Вьоса се вие 272 км от Гърция до Албания, а синьо-зелените ѝ води се плъзгат покрай илирийски руини и малки селца. Фамилия Тръмп вече обмисля изграждането на луксозни курорти, но албанците имат различни планове

Дом на повече от 1100 вида животни, сред които критично застрашената европейска речна змиорка, видрите и рядко срещаният египетски лешояд, Вьоса е повече от река - тя е спасителна линия за крайречните общности и символ на албанското наследство и обновление. Тюркоазените ѝ води и разнообразните ѝ местообитания поддържат дивата природа, риболова, селското стопанство и все повече екотуризма.

Една от последните диви реки в Европа, Вьоса, се вие 272 км от гръцките планини Пинд до адриатическото крайбрежие на Албания, тече през тесни проломи и обширни долини, а синьо-зелените ѝ води се плъзгат покрай илирийски руини, малки селца и сурови планински пейзажи.

Снимка: iStock by Getty Images

В исторически план през март 2023 г. река Вьоса е обявена за първия в Европа национален парк "Дива река" - статут, целящ запазването на уникалната ѝ екосистема и биоразнообразие.

"Реките са сред най-застрашените местообитания в Европа, като по-малко от 10% от тях са свободно течащи", казва Бет Торен, директор на отдела за екологични дейности в Патагония пред BBC, която си сътрудничи с албанското правителство при създаването на националния парк. Торен подчертава значението на опазването на реки като Вьоса. "Заставайки на брега на Вьоса, човек осъзнава, че никога не е виждал истински "дива" река - без язовири, водохранилища или бетонни брегове, които да ограничават течението ѝ."

Снимка: iStock by Getty Images

Въпреки че в момента Вьоса се ползва със статут на защитен вид, потенциалните заплахи продължават да съществуват. Плановете за язовир Каливач, хидроенергиен проект на реката, са прекратени през 2021 г. след обществено недоволство, но има и други проблеми. Изграждането на международното летище Вльора в близост до лагуната Вьоса-Нарте - жизненоважна спирка за мигриращите птици - разтревожи природозащитниците, както и неотдавнашният закон, разрешаващ изграждането на луксозни туристически обекти в защитените зони.

Известни инвеститори като зетят на Тръмп - Джаред Кушнер, вече наблюдават делтата на река Вьоса за елитни курорти, което поражда опасения, че регионът може да претърпи необратими промени.

А районът е последното място в Европа, където можете да се насладите на наистина диво приключение. След няколко нелеки срещи с бързеи от клас II и III приключенците обикновено спират в Çarshovë  за обяд в крайречен ресторант, собственост на Ана Янку, която цял живот живее във Вьоса. Ресторантът на Янку, както и много други по поречието на реката, е изцяло на самоиздръжка, като всичко се добива от семейния парцел: зеленчуци, добитък и домашно изпечен хляб, както и прясно уловена риба.

Янку разказва пред екипа на BBC как Вьоса е изхранвала семейството ѝ от поколения и макар да приветства статута на национален парк, все още се притеснява от бъдещото развитие, което може да застраши Вьоса. "Тази река е всичко за нас. Ние се грижехме за нея много преди да бъде официално защитена." Тя също така изразява облекчение във връзка с вече изоставения язовир Каливач. "Ако някой иска да инвестира във Вьоса, трябва да се увери, че я уважава".

Вьоса е повече от река - тя е спасителна линия за крайречните общности и символ на албанското наследство и обновление

Снимка: iStock by Getty Images

Продължавайки надолу по течението, ще минете през селата Каникол, Стрембек и Калуд, където реката става по-широко. През лятото местните жители се къпят в по-спокойните басейни, скачат от скалите, а рибарите стоят  спокойно край брега, потопили въдиците си във водата. 

От Калуд до град Пермет авантюристите могат да се присъединят към групов тур с рафтинг компанията Vjosa Explorer, за да са сигурни, че ще се справят безопасно с по-коварните участъци на реката. Ирма Тако основава Explorer преди осем години, за да създаде работни места за младите хора в долината на река Вьоса. "Емиграцията е един от най-големите проблеми на нашата страна. Долината е красива, но ни липсват човешки ресурси", казва тя.

Тако подчертава и необходимостта от устойчиво развитие. "Реката е наша и принадлежи на всички, но все още са необходими ограничения, за да се запази биоразнообразието ѝ и водният свят, който поддържа", като отбелязва, че макар статутът на национален парк да е важна стъпка, прилагането на правилата и бдителността са от решаващо значение за бъдещето на реката.

Наблизо, край Пермет, се намират горещи извори, известни не само с успокояващите си топли води, но и с емблематичния вековен мост от османската епоха. 20 километра по-нататък реката леко се разширява и течението се успокоява, но пейзажът остава драматичен с извисяващите се планини във всяка посока (около 70% от Албания е планинска). 

Видимото изобилие от живот в реката не е случайно - то е пряк резултат от сътрудничеството между албанското правителство, местни активисти и международни партньори като Патагония, ЕкоАлбания и кампанията "Спасете синьото сърце на Европа". Тези усилия са довели до впечатляващи резултати: поддържане на свободно течащите води и процъфтяващите местообитания на реката, повишаване на осведомеността за екологичната ѝ стойност и насърчаване на устойчиви практики, като същевременно се подпомага културното и икономическото благосъстояние на крайречните общности.

"Националният парк "Дива река Вьоса" защитава не само природата. Той е създаден след консултации с местните общности, за да се гарантира, че ще запази както естествения ландшафт, така и културното наследство на регионите, през които тече.", казва Торен.

Преминаването с каяк през дефилето Кълцюра е един от най-зашеметяващите проходи на река Вьоса, където реката тече между стръмни скали и буйни водопади. Оттук нататък пътуването придобива по-предизвикателен характер, тъй като както течението, така и туристическата инфраструктура намаляват.

Това, което не секва, обаче, е суровото величие на пейзажа, когато реката започва да се разклонява в оплетена мрежа от серпентини - разкривайки неземна гледка от избелели от слънцето пясъчни коси и преплитащи се изумрудени потоци.

Снимка: iStock by Getty Images

Олси Ника, изпълнителен директор на ЕкоАлбания - екологична организация, която участва в кампанията за статут на национален парк "Вьоса" - говори за деликатния баланс между туристическото развитие и опазването на околната среда: "Вьоса не е готова за туристически бум. Тя има голям потенциал - смесица от природа и култура с трекинг, рафтинг и риболов в притоците - но е като бял лист. Нуждаем се от инфраструктура и планове за туризъм, като същевременно гарантираме, че ще запазим Вьоса за следващото поколение."

Впечатляващата  древна култура на региона се разкрива по най-забележиелен начин, когато достигнете илирийските руини на Билис - град на върха на хълм, играл ключова роля в древна Илирия през IV в.пр.н.е., а по-късно е бил включен в римската провинция Нов Епир, която е включвала части от днешна Албания и Северна Македония. Сега той е ключов археологически обект с широка гледка към долината, а запазените му крепостни стени, театър и храм напомнят за легендарното му минало на търговски и културен център от една отминала епоха.

Накрая на приключението, облени в солена вода, приключенците излизат в открито море. Гледката, която се разкрива е изумителна: отляво - безлюдното крайбрежие, далечните планини, чиито върхове са забулени в облаци, а отдясно - безкрайният адриатически хоризонт. През последните няколко километра мнозина споделят, че изпитват дълбоко, медитативно спокойствие - пълно отдаване на силата на природния свят.

Оставяйки вълните да ги отнесат до брега, намират пътя обратно към цивилизацията покрай няколко изрисувани с графити бункера от комунистическата епоха, докато се спускат към Вльора.

Когато приключението приключва, две неща са ясни като водите на реката. Първо, обявяването на река Вьоса за първия в Европа национален парк "Дива река" е не само екологична победа за Албания, но и убедителен пример за екологични усилия, които могат да се разпространят далеч отвъд границите на Балканите.

Гледката, която се разкрива е изумителна

Снимка: iStock by Getty Images

Статутът на парка има потенциала да създаде вдъхновяващ прецедент: запазване на непрекъснати естествени реки и взаимосвързани екосистеми, които те поддържат, като същевременно се предпазва от заплахи като прекомерно развитие, замърсяване и загуба на местообитания.

"Този национален парк създава модел за това как трябва да се опазва природата", обяснява Ника. "Това е жива речна система, която тече свободно от извора до морето без човешка намеса - изключително рядко срещано явление днес. Фактът, че този модел идва от една малка страна с огромни собствени проблеми, трябва да даде надежда на останалата част от Европа."

Вторият? Това, че Вьоса е едно от природните богатства на Европа, благодарение на неуморните усилия на природозащитните групи, които работят зад кулисите, и на тези, които живеят и работят по бреговете й, за да я запазят непокътната - естествена и дива.

Как да планирате пътуването си

Кога да отидете: От април до октомври е най-подходящото време за посещение на Вьоса.

Къде да отидете: Южната половина на Вьоса, от Çarshovë до Мемаляй, е идеална за посетители, които не търсят екстремни преживявания, тъй като предлага добре развита туристическа инфраструктура с хотели, ресторанти и туроператори.

Как да го направите: За преживявания с водач Vjosa Explorer (със седалище в Пърмет) предлага рафтинг турове, а Albania Rafting Group редица дейности на открито, включително каякинг, разходки в каньон, планинско колоездене и глемпинг.

Съвет:

В участъка от гръцката граница до Пърмет има бързеи от клас II до нисък клас III, които могат да бъдат предизвикателство за начинаещите. Ако възнамерявате да навлезете отвъд Мемаляй обмислете дали да не вземете къмпинг оборудване, тъй като туристическата инфраструктура е много ограничена по-надолу по течението.

Снимка: iStock by Getty Images