На 11 юни 2014 г. те са официално признати за едно от седемте природни чудеса на Русия

В отдалечените краища на руската република Коми, на фона на планината Урал, се извисява геоложки феномен. Скалните образувания Манпупунер, известни още като Скалните образувания на седемте силни мъже или Полюсите на Република Коми, са седем каменни стълба, издигащи се величествено от земята, които отдавна интересуват геолозите и туристите - и то не без причина.

Снимка: iStock by Getty Images

Историята им започва преди около 200 милиона години, когато в района са преобладавали високи планини. В продължение на безброй хилядолетия силите на природата - дъжд, сняг, вятър, студ и горещина - бавно са отчупвали тези древни върхове. Тази безмилостна ерозия постепенно е разрушила планините, оставяйки след себе си само най-устойчивите скални образувания, които виждаме днес.

Това, което прави стълбовете от Манпупунер толкова уникални, е съставът на техния камък. Докато по-меките скали са се поддали на природните стихии, тези стълбове са създадени от по-здрави материали - серицит-кварцитови шисти. Този твърд материал се оказва по-устойчив на атмосферни влияния, което позволява на образуванията да издържат, докато околните скали са отнесени от вятъра и водата.

Снимка: iStock by Getty Images

Резултатът от този дълъг геоложки процес е наистина необикновен. Седем каменни стражари -великани сега пазят пейзажа, всеки със своята отличителна форма и характер. Височината им варира между 98 и 138 фута (30 и 42 метра), като създават внушителен силует на фона на небето.

Един от стълбовете, който стои малко встрани от *братята си", има странна прилика с обърната бутилка. Останалите шест са кацнали несигурно на ръба на скала, а формите им предизвикват образи на гигантски фигури или глави на коне или овни.

Геолозите са подредили пъзела на образуването на Манпупунер, но местният народ манси има свое собствено обяснение, което се корени в легендата. Според тяхната културна традиция тези стълбове някога са били група гиганти, тръгнали да завладяват племето манси.

Както се разказва, когато тези високи нашественици съзрели свещените планини Манси, барабанът на техния водач се изплъзнал от ръцете му. В този миг цялата група застинала на място и се превърнала в каменните стълбове, които виждаме днес.

Уникалният характер на Манпупунер не е пренебрегнат от учените и изследователите. На 11 юни 2014 г. каменните великани са официално признати за едно от седемте природни чудеса на Русия. Това обозначение говори за тяхната рядкост - никъде другаде по света няма подобни скални образувания.

Снимка: iStock by Getty Images

Комбинацията от характерните им форми, внушителните височини и живописния околен пейзаж от гейзерни полета, долини, езера и планини превръща Манпупунер в наистина уникално природно чудо.

Въпреки славата им, посещението на образуванията Манпупунер не е лесно. Те се намират в един от най-отдалечените и труднодостъпни региони на Русия, на поне 62 мили (100 км) от най-близката железопътна гара или магистрала. Тази изолация е помогнала за запазването на образуванията в естественото им състояние, до голяма степен недокоснати от туризма.

За тези, които са решили да станат преки свидетели на величието на Манпупунер, най-удобен достъп предлага пътуване с хеликоптер. По-авантюристично настроените пътешественици могат да изберат труден поход през пустинята, за да достигнат до тези каменни гиганти.

Снимка: iStock by Getty Images

Най-доброто време за посещение зависи до колко се справяте с екстремни условия. Летните месеци, особено август, предлагат по-меко време и по-малко комари. Някои обаче твърдят, че през зимата се откриват най-впечатляващите гледки, тъй като стълбовете са украсени със сняг и лед. Март е компромисен вариант със снежни пейзажи, но с малко по-високи температури.

Мистерията на образуванията Манпупунер се простира отвъд тяхното създаване. Много посетители споделят, че изпитват необяснимо чувство на страхопочитание или дори ужас, когато застанат пред тях. Независимо дали това се дължи на внушителния им ръст, на изолацията им или на някакво неосезаемо присъствие, то добавя още  митология към тези и без това впечатляващи структури.