Защо, въпреки че във вдишвания въздух се намира само половината необходим кислород на организма, десетки хиляди пристигат в този зловещ град?

На над 5100 метра надморска височина Ла Ринконада, Перу, е най-високо разположеното постоянно селище на Земята. Това само по себе си е достатъчно, за да го направи забележително. Но какъв всъщност е животът на място, където във вдишвания въздух се намира само половината необходим кислород на организма, където няма дървета, а средната температура едва се покачва над нулата? Това не е място за почивка и не е типичен планински град.

Ла Ринконада се намира високо в перуанските Анди, близо до ръба на ледник, заобиколен от скали, студ и разреден въздух. За повечето хора дори посещението тук би означавало да се справят с височинната болест. Сърцето ви бие учестено, главата ви се замайва и дори при ходене на кратки разстояния оставате без дъх. Дългосрочното пребиваване там натоварва човешкия организъм по начин, по който малко места на Земята могат да го направят. Хората, родени и израснали на по-ниска надморска височина, често се борят просто да функционират, а тези, които остават в Ла Ринконада с години, могат да развият хронични здравословни проблеми, свързани с липсата на кислород, като прекомерно производство на червени кръвни телца, което може да доведе до умора, замаяност или далеч по-опасни заболявания и състояния.

Въпреки тези условия десетки хиляди хора са превърнали Ла Ринконада в свой дом. Това не се дължи на удобство, пейзаж или възможности в традиционния смисъл на думата. Причината е, че в планините има злато. Примамката на златото е привлякла вълни от хора тук, особено след като световните цени са се повишили. И с тази миграция се появи груб градски живот, изграден почти изцяло около неофициалния добив.

Повечето от жителите на Ла Ринконада работят в търговията със злато или около нея. Много от миньорите са избрали системата, наречена "cachorreo", при която работят безплатно в продължение на 30 дни. На 31-ия ден им се разрешава да изнесат толкова руда, колкото могат да вдигнат. Ако тя съдържа злато, те я задържат. Ако не е, те са работили цял месец безвъзмездно. Няма гаранция, няма предпазна мрежа и често е много малко справедливо. Някои миньори казват, че в "деня на плащането" умишлено ги изпращат в най-лошите райони, където вероятността да намерят нещо ценно е малка.

Въпреки хаоса животът намира своя ритъм. Съществуват пазари и традиции - провеждат се дори някои фестивали

Снимка: iStock by Getty Images

Градът се разраства бързо, но без планиране и надзор. Липсват основни услуги. Няма течаща вода и канализация, а боклукът се трупа по улиците. Електричеството е въведено съвсем наскоро и невинаги е надеждно. При наличието на малко системи за отпадъци замърсяването е ежедневна част от живота. Водните източници са замърсени с живак от минния процес и местните жители често нямат друг избор, освен да пият от тях така или иначе.

Къщите обикновено са построени от метални листове или от каквито материали има на разположение. Те предлагат слаба изолация от студа, а отоплението е рядкост. Хората горят боклуци, за да се стоплят. Във въздуха се носи миризма на дим и химикали. Мнозина живеят в импровизирани подслони по стръмни склонове, заобиколени от смес от кал, камъни и отломки.

Ла Ринконада се намира по склоновете на перуанските Анди на височина над 5100 метра, където разреденият въздух и минусовите температури определят ежедневието

Снимка: iStock by Getty Images

Правоприлагането е минимално. Ла Ринконада често е наричан "беззаконният град на Перу" и разказите на жителите и посетителите потвърждават това. Престъпността е широко разпространена и всеки трябва да се справя сам. Съобщенията за насилие, грабежи и трафик на хора са често срещани. Някои пътешественици, които са стигнали до града, разказват, че са били предупредени да не излизат навън след стъмване или дори изобщо.

Въпреки това хората продължават да пристигат. За някои това е последна възможност. Много от тях идват от по-бедните части на Перу или от съседните региони с надеждата да намерят злато и да спечелят достатъчно, за да започнат по-добър живот на друго място. За повечето от тях тази мечта не се сбъдва. Но дори и малкият шанс си струва, особено в сравнение с възможностите у дома.

Животът в Ла Ринконада се отразява зле и на тялото, и на духа. Въздухът е толкова разреден, че мнозина страдат от дългосрочни здравословни проблеми, свързани с височината. Някои развиват хронична планинска болест - състояние, причинено от прекомерното производство на червени кръвни телца, което може да доведе до умора, замаяност и сериозни сърдечни усложнения. Други се борят с проблеми с паметта и главоболие, което сякаш никога не изчезва. Средната продължителност на живота е шокиращо ниска - според някои оценки тя е едва 30-35 години.

Като част от Експедиция 5300, Лабораторията "Ашър" към Научния институт "Вайцман" проведе на място в Ла Ринконада изследвания на циркадните ритми и откри необикновени физиологични адаптации, свързани с живота на екстремна надморска височина. Според техните открития местните жители показват изключително високи нива на хемоглобин. Изненадващо, много от жителите поддържат нормално кръвно налягане, което предполага наличието на малко познати компенсаторни механизми.

Тези открития не само задълбочават разбирането ни за това как човешкият организъм може да оцелее - ако не и да се развие напълно - в условията на екстремен стрес от околната среда, но и могат да послужат за бъдещо лечение на заболявания в низините, свързани с недостиг на кислород, като например сърдечни или белодробни заболявания.

Въпреки всичко тук има някаква общност. Съществуват пазари, както и основни магазини и ресторанти. Жените, наречени "pallaqueras", преглеждат купчините останала скала, търсейки късчета злато, пропуснати от миньорите. Продължават да се спазват някои фестивали и местни обичаи. Разказват се дори истории за странни духовни практики, свързани с миньорската култура, като например жертвоприношения на фигури, известни като "баби и дядовци".

Посещението на Ла Ринконада не е лесно и не се препоръчва, освен ако не сте подготвени за височината, изолацията и липсата на елементарни удобства. Онези, които отиват, често описват преживяването като потискащо. Студът, замърсяването, физическото натоварване и чувството за оцеляване, което надделява над всичко останало, създават едно много различно място. За хората, които живеят там, животът се определя преди всичко от едно нещо: надеждата, макар и малка, да намерят злато в скалите под краката си./Dir.bg