За едни това е забавление за цялото семейство, за други - задължителна украса за Хелоуин. Как се ражда тази традиция?

Зад зловещите усмивки, издълбани в тиквите, и трепкащите свещи на праговете се крие история, стара колкото някои от най-мрачните европейски легенди. Тя разказва за хитрец, който успял да надхитри самия Дявол, но не намерил покой нито в Рая, нито в Ада. Осъден да броди в тъмнината с един-единствен тлеещ въглен, той се превърнал в призрачния Скъперник Джак, героят от ирландския фолклор, дал името на един от най-разпознаваемите символи на Хелоуин. 

Всяка година в края на октомври милиони хора по света превръщат обикновените тикви в малки произведения на изкуството. За едни това е забавление за цялото семейство, за други - задължителна украса за Хелоуин. Но зад тази на пръв поглед безобидна традиция стои история, в която има измама, свръхестествени сили и вечна самота.

Днес Хелоуин се свързва с костюми, страшни филми и тиквени фенери. Корените на празника обаче отвеждат към древния келтски фестивал Самхайн, отбелязван в земите на днешна Ирландия, Шотландия и други части на Северозападна Европа.

Самхайн бележел края на жътвата, настъпването на зимата и прехода към по-тъмната половина на годината. В традиционния календар 1 ноември се свързвал с началото на новия годишен цикъл, а празненствата започвали още предишната вечер.

За хората, чието ежедневие зависело от земеделието и животновъдството, това бил важен момент. Реколтата трябвало да бъде прибрана, добитъкът подготвен за зимата, а запасите - разпределени за студените месеци. Но наред с практическата страна на сезона Самхайн имал и мистично значение. Според келтските вярвания по това време границата между света на живите и отвъдното ставала по-тънка. Смятало се, че духовете на починалите могат да се върнат при някогашните си домове, а други свръхестествени същества да се появят сред хората. 

Тези представи превърнали нощта в период едновременно на почит към мъртвите, страх от непознатото и ритуали за защита. Палели се големи огньове, хората се събирали на празнични трапези, а в някои традиции се използвали маски и прикрития, за да бъдат заблудени или отблъснати нежеланите духове.

В тази атмосфера се вписва и историята за Скъперника Джак, която обяснява защо една куха ряпа с пламък в сърцевината си се превръща в символ на нощта.

Както често се случва с фолклорните истории, легендата за Джак има няколко версии. В някои той е наричан Скъперника Джак, а в други - Пияницата Джак. Общото между разказите е, че става дума за хитър, користен мъж, който успява неведнъж да измами Дявола. Според една от най-популярните версии Джак срещнал Дявола и го убедил да се превърне в монета, с която да плати за питието си. Но хитрецът имал план: в джоба си носел сребърен кръст. Щом Дяволът приел формата на монета, присъствието на кръста му попречило да се преобрази обратно. Джак отказал да го освободи, докато не получил обещание, че Дяволът няма да прибере душата му, когато умре. Това обаче не било последната им среща. В различните варианти на легендата Джак отново успявал да постави Дявола в неизгодно положение и да го принуди да даде ново обещание. Мъжът бил убеден, че винаги ще намери начин да избегне последствията от собствените си действия.

Но хитростта му не можела да го спаси завинаги. Когато Джак умрял, се оказало, че нито Небето, нито Адът са място за него. Поради живота, който водел, той не бил приет в Рая. А Дяволът спазил обещанието си и отказал да го допусне в Ада. Така Джак останал между двата свята без дом, без покой и без място, към което да се отправи.

Според легендата Дяволът дал на Джак един-единствен горящ въглен, за да осветява пътя му в непрогледната тъмнина. Мъжът издълбал ряпа, поставил въглена вътре и я използвал като импровизиран фенер. Така се появило името Jack of the Lantern (бел. ред. "Джак от фенера").

Осъденият скитник продължил да броди из мрака, а светещият му фенер се превърнал в знак за неспокойната му душа. Историята обяснявала и загадъчните светлини, които хората понякога твърдели, че виждат през нощта в блатисти и отдалечени местности. Тези светлини били познати с названието ignis fatuus, латински израз, който може да се преведе като "глупав огън". Днес явлението се свързва с блуждаещи светлини, наблюдавани понякога над влажни терени, макар природните обяснения да са различни от свръхестествените вярвания, които го съпътствали в миналото. 

Защо ирландците издълбавали лица в ряпа?

Легендата постепенно се преплела с обичаите около Самхайн. В Ирландия и Шотландия хората започнали да издълбават зловещи лица в ряпа и други кореноплодни зеленчуци, а след това поставяли вътре свещ или жар. Тези фенери се оставяли край домовете или се носели през нощта. Според народните вярвания страшните лица можели да изплашат Скъперника Джак и другите зли духове, които се предполагало, че бродят по земята около Хелоуин.

Ряпата била удобна за целта: имала сравнително твърда обвивка, която можела да се издълбае, а вътрешността й позволявала да се постави малък източник на светлина. В някои райони били използвани и цвекло, картофи или други подходящи зеленчуци.

Как християнските празници се преплитат със Самхайн?

С течение на вековете традициите около края на октомври се променяли. С разпространението на християнството в Европа календарът придобил нови религиозни значения. 1 ноември се утвърдил като Ден на Вси светии, посветен на светците, а 2 ноември като Ден на всички души, свързан с молитвите за починалите.

В различни райони религиозните практики се преплитали с местния фолклор, сезонните празненства и вярванията за духовете. Така в традициите около Хелоуин се натрупвали различни пластове история.

Същото се случило и с легендата за Джак. Тя продължила да се разказва, а фенерите, направени от зеленчуци, останали част от местните празненства.

Голямата промяна настъпила през 19. в., когато много ирландци емигрирали в Съединените щати, отнасяйки със себе си своите празнични обичаи и легенди. В Америка те открили, че тиквите са много по-подходящи за издълбаване от малките и твърди ряпи. Тиквите били по-големи, по-лесни за обработване и позволявали да се оформят по-изразителни лица. Освен това били широко достъпни през есента.

Постепенно тиквените фенери станали неразделна част от американското честване на Хелоуин. През 19. и 20. в. празникът се разпространил и променил, като към старите обичаи се добавили костюми, домашни украси, партита и детското обикаляне от врата на врата за сладкиши. Така една традиция, свързана с ирландския фолклор, се превърнала в международен символ.

Тиквените фенери са сред най-разпознаваемите символи на Хелоуин, но далеч не са единствената традиция с древни корени.

Източник: iStock by Getty Images

Източник: iStock by Getty Images

Маскирането например има връзка с вярванията, че духовете могат да се появят сред живите. В някои келтски и по-късни местни обичаи хората се преобличали или носели маски, за да се прикрият, да изплашат нежеланите същества или да участват в ритуални представления. Големите огньове също били важна част от празненствата около Самхайн. Те имали практическо значение в началото на зимата, но били натоварени и със символика - светлината и топлината противопоставяли реда и общността на тъмнината и неизвестното.

Обикалянето от врата на врата и получаването на храна също имат исторически паралели в обичаи от Ирландия и Шотландия. В някои традиции хората носели маски и изпълнявали песни или представления, а в замяна получавали храна. Днешното "пакост или лакомство" не е просто древен ритуал, а резултат от продължително развитие на различни обичаи. Игрите с ябълки и гадаенето също били част от традиционните празненства в Ирландия. В някои райони Хелоуин се смятал за подходящ момент да се търсят знаци за бъдещето, включително за любовта и брака.

Защо легендата продължава да ни привлича?

Днес Хелоуин е едновременно празник на въображението, възможност за забавление и повод хората да превърнат домовете си в декор от приказка или филм на ужасите. Но зад костюмите и сладкишите остава една стара тема: страхът от тъмнината и желанието да намерим светлина в нея.

Историята на Скъперника Джак е трайна, защото съчетава хитрост и наказание, обещания и измама, живот и отвъдно. Героят успява да надхитри Дявола, но не успява да избяга от последиците на собствените си постъпки. Неговият фенер не е просто страшна украса. В легендата той е единственото, което му остава, след като всички врати са затворени.

"Хелоуин не е християнски празник"

Партитата, костюмите и тиквените фенери, които познаваме днес, са резултат от още по-късна културна еволюция, влязла в попкултурата. Затова съвременният Хелоуин за едни е повод за тематично парти, за други за забавление с децата, а за трети просто за почит към старите легенди. Не е необходимо всеки да го празнува, нито да споделя еднакви убеждения. Празниците се променят, смесват и придобиват нови значения с времето.

Източник: iStock by Getty Images