Съвременната наука научава за Догърленд едва в края на 19 век. Историята му още не може да бъде напълно проучена, а това го превръща в едно от най-мистериозните открития

Малцина пътешественици, прекосяващи Северно море между Обединеното кралство и Скандинавия, осъзнават, че сивите води под тях покриват праисторически пейзаж, който някога се е простирал без прекъсване от Англия до датския бряг. Днес науката преоткрива тази потопена земя и начина, по който се е живяло на нея.

Догърленд е името, дадено на обширна суша, която някога е свързвала Великобритания с континентална Европа. Преди около 8000 години тя е била напълно наводнена от покачващото се морско равнище и опустошително цунами, което окончателно е отделило Британските острови от останалата част на континента.

Догърленд не е бил просто сухоземен мост, а богато местообитание за разнообразие от животински и растителни видове, както и дом за човешки популации в продължение на хиляди години. Археолозите са в плен от този изгубен свят и се опитват да разкрият тайните му чрез геоложки проучвания, компютърни симулации и молекулярна биология.

Съвременната наука научава за Догърленд едва в края на 19 век. Откритието е потвърдено от Клемент Рийд през 1913 г. чрез изследване на растителни останки от Догър Банк - голяма пясъчна плитчина с размери 260 на 100 км и дълбочина от 15 до 36 метра, която е била част от потопения масив.

През 1931 г. риболовен траулер изважда буца торф, съдържаща назъбен връх от кост от рог (харпун за лов на риба или уплътнения), датиран между 10 000 и 4000 г. пр.н.е. Артефактът, намерен в плитчината Леман и Оуър (Leman and Ower Banks), е сред най-старите оръжия от този тип в Европа и първото доказателство за интензивен риболов в района. През 1999 г. рибари изваждат от дъното и череп на вълнест мамут, допълващ представата за фауната на този изчезнал свят.

През 90-те години на миналия век интересът е възроден от Брайъни Коулс, която създава първите спекулативни карти на района и му дава името "Догърленд" (кръстено на Догър Банк, чието име от своя страна произлиза от нидерландските рибарски кораби от 17 век - "догери").

Догърленд е обширна равнина, в която доминира водата - реки, блатисти местности, езера и крайбрежия. За мезолитните ловци-събирачи това е била изключително богата средаСнимка: archaeology.org

Големият пробив в изучаването идва през 2001 г. по време на семинар за мезолита в Университета в Бирмингам. Екипът, ръководен от проф. Винсент Гафни, заедно със студента Саймън Фич и д-р Кенет Томсън, осъзнава, че сеизмичните данни, използвани от нефтогазовия сектор за картографиране на геоложки слоеве, могат да съдържат безценна информация за археологията.

Благодарение на Хю Едуардс, управляващ директор на PGS (Petroleum Geo-Services), екипът получава достъп до 6000 кв. км сеизмични данни за Догър Банк. В рамките на месец на компютърните екрани в Бирмингам се появяват очертанията на неизвестна дотогава река - Река Шотън (Shotton River), с което започва дигиталното преоткриване на изгубения континент.

В последващ проект екипът използва допълнителни 23 000 кв. км сеизмични данни, покриващи голяма част от южното Северно море в английски териториални води. Площта на проучвания пейзаж от ранния холоцен е с размерите на Уелс или Белгия. Изследователите картографират и именуват географски обекти като хълмистата верига The Spines ("Гръбнаците") над долината на река Шотън, както и падината Outer Silver Pit.

Сеизмичните данни разкриват Догърленд като обширна равнина, в която доминира водата - реки, блатисти местности, езера и крайбрежия. За мезолитните ловци-събирачи това е била изключително богата среда.

Водните ресурси са привличали дивеч. С затоплянето на климата фауната се променя - от студенолюбиви видове като северни елени до животни на умерения климат: елени, диви прасета, мечки, вълци, зайци, бобри и кучета. Занаятите и прехраната са включвали лов, риболов, събиране на морски дарове, птичи яйца, диви плодове, ядки и лечебни растения, както и използване на тръстика за плетене на кошници и дървесина от широколистните гори за огрев и строителство.

Археологическите наодки са редки, но дават важна информация за обитателите на Догърленд

Черепен фрагмент от млад мъж на възраст 40 000-50 000 години разкрива, че той е консумирал основно месо и е имал доброкачествен тумор над окото. През 2019 г. край бреговете на Нидерландия е открита силициева люспа, покрита с смола от брезова кора, потвърждаваща технологичните умения на неандерталците.

През 2019 г. изследователи от Университета в Брадфорд и Университета в Гент откриват кремъчен чук на 40 км от брега на Кромър (Норфолк) на дълбочина 32 метра, което е пряко доказателство за праисторически селища в района.

Как изчезва Догърленд?

Потапянето на Догърленд става на етапи. С топенето на ледниците в началото на холоцена морското равнище се покачва, трансформирайки сладководните басейни в полусолени, унищожавайки горите и принуждавайки хората да се местят.

Вследствие на гигантско подводно свлачище край бреговете на Норвегия (Сторега), опустошително цунами връхлита района с огромна скорост около 6 100 г. пр.н.е. Въпреки че Догърленд може да не е поел най-тежкия удар, събитието нанася унищожителен удар върху крайбрежните общности. Великобритания става остров, а отделни височинни части, като "Остров Догър", вероятно са останали над водата още известно време, но изолацията и продължаващото покачване на водите са довели до пълното им изоставяне или заливане от морето.

Сред археолозите и етнолозите съществуват две основни теории за съдбата на местното население. Едната предполага, че жителите на Догърленд са се разселили в Европа и са се асимилирали, с което устната им традиция е изчезнала. Друга хипотеза свързва потопения пейзаж с британския и келтския фолклор, в който се съхраняват легенди за погълнати от морето гори ("Горите на Ной") и изгубени земи като Cantre'r Gwaelod край Уелс, Lyonesse, Hy Brasil и Tir na nog.

Въпреки че подводните археологически обекти в Северно море предлагат потенциал за добро запазване на органични материали, те са силно застрашени и повредени от промишления дънен риболов (тралиране) през последния век. Въпреки това, съчетанието от нови сеизмични технологии и подводни проучвания продължава да хвърля светлина върху този ключов екологичен и културен мост между Британия и континентална Европа.