Това арктическо пътешествие отвежда авантюристите на изток от Санкт Петербург, през пейзаж от празни плажове и забравени селца, там, където Европа най-накрая свършва

Повечето посетители идват в Норвегия заради драматичните ѝ западни фиорди. Но най-необикновеният път към страната води в обратната посока - към арктическа пустош, където Европа свършва.

Всичко започва в малкото градче Тана Бру, разположено на географски и културен кръстопът. Оттук магистрала E6 - най-дългият път в страната (2 578 км от Осло до Киркенес) - се отделя в шосето E75. 

Трафикът практически изчезва. Няма ги познатите зелени ливади и отвесни скали, има само тясна асфалтова лента, виеща се между планинския гребен и бреговете на Варангерфиорд.

От другата страна на реката и на север, тих път води през високо плато до забравеното рибарско селище Конгсфьорд. На юг се намира саамската общност Карасьок. На югоизток е Киркенес и руската граница. Но истинското съкровище се крие в един крайбрежен път, който ви отвежда по-на изток от всеки друг в Западна Европа.

Само на 20 минути път с кола се издига белият шпил на църквата в Несебю. Построена през 1858 г., тя е истинско малко чудо - една от малкото сгради, оцелели след политиката на "опожарена земя", приложена от отстъпващите германски войски в края на Втората световна война.

Снимка: iStock by Getty Images

По-нататък по трасето се нижат малки крайбрежни селца като Вестре Якобселв, където субарктическият вятър суши осолена треска върху високи А-образни дървени скали, и Вадсьо - административен център с население под 6 000 души.

"Въпреки суровите зими и хоризонталния дъжд, тук има странна красота. Започваш да цениш истински слънцето, топлия дом и семейството," споделят местните.

Когато слънцето пробие гъстата мъгла над Баренцово море, Вадсьо се трансформира - гледките се разкриват чак до границата с Русия, а бреговете се изпълват с орнитолози, дошли да зърнат редкия сибирски вид гага (Steller's eider)

Къде всъщност започва истинският Север?

Според проф. Ролф Анкер Имс от Университета в Тромсьо, световноизвестен специалист по арктически екосистеми, Арктика не се определя просто от линията на Полярния кръг, а от строги екологични фактори. Истинската Арктика започва там, където на морското равнище вече няма гори или единични дървета (преходът се преминава точно при град Вадсьо). Средната дневна температура през най-топлия месец (юли) остава под 10 градуса.

Норвежкият Салем: Границата при Вардьо

Магистрала E75 достига своя окончателен източен край в град Вардьо - разположен на остров, свързан с континента чрез подводен тунел. Намиращ се по-наизток дори от Санкт Петербург, Вардьо е считан за най-външния край на Западна Европа.

Освен със суровия си климат, мястото е известно и като "Норвежкият Салем". През XVII век тук се провеждат брутални процеси, при които 91 жени са съдени и екзекутирани за магьосничество.

Вардьо сега е просто идилично рибарско градче, но има мрачна историяСнимка: iStock by Getty Images

Днес на мястото на екзекуциите се издига мемориалът "Стейлнесет", дело на швейцарския архитект Петер Цумтор. В паметната зала свети по един прозорец за всяка от жертвите, разказвайки трагични исторически фрагменти. Лизбет, изгорена през 1612 г. за урочасване на дете и две кози, Карен Едисатер, екзекутирана през 1620 г., след като "плава като тапа" по време на водното изпитание.  Финд Торсден, осъдена през 1621 г. за това, че причинявала болки на съседа си при всеки техен спор...

Мемориалът "Стейлнесет"Снимка: iStock by Getty Images

Където пътят просто изчезва

След Вардьо шосето преминава в тесния крайбрежен път Fv341. Пейзажът тук става почти извънземен - черни скални формации и назъбени релефи, напомнящи вкаменени океански вълни.

Пътят преминава покрай речна делта, в която пасат стада диви северни елени, и завършва в изоставеното рибарско селище Хамнингберг.

Някога един от най-големите риболовни центрове в региона, Хамнингберг е напълно напуснат от жителите си през 60-те години на 20 век. Днес тук властват единствено тишината, рушащите се кейове, старата дървена църква и писъкът на чайките, носещ се над арктическия вятър.

Какво ли би било да се живее тук, далеч не само физически, сякаш умът се откъсва от другите и се рее... Оттук насетне път напред няма - остава само дългото пътуване обратно към шума на другия свят.

Снимка: iStock by Getty Images