Рокаджиите винаги са били друга порода хора. Малко траш, леко хаотични, но пък винаги истински. Докато поп звездите позират пред камери и раздават усмивки, рок музикантите трошат китари, горят мостове и отварят себе си до болка в песни, които не просто звучат, а разтрисат. С тях или си all in, или не, няма по средата. Скандалите ги преследват, демоните им личат, а музиката им никога не е фон.

И някъде там, на ръба между болката и величието, стои Джеймс Хетфийлд. Суров глас, твърда ръка и сърце, което често е по-крехко, отколкото изглежда. Истинска рок икона, която не просто пее за бурите, а ги преживява.

От религиозната строгост на детството, през загубата на родителите, до армиите от фенове, които и до днес крещят думите му от първия до последния ред, животът на Джеймс Хетфийлд не е просто история на един фронтмен. Това е разказ за човек, който преминава през мрака и остава цял. Той не просто оцелява в метъла, а го прави свое убежище...

Преди да стане лицето на най-голямата метъл група на планетата, Джеймс е просто хлапе от предградията на Лос Анджелис. Израства в необичайно семейство - баща му е шофьор на камион, майка му оперна певица, а вкъщи музиката и тишината съжителстват странно. По-големият му брат го запалва по барабаните още в ранна възраст макар детството на Джеймс бързо да спира да прилича на игра. Родителите му са дълбоко религиозни и вярват, че единственото, което лекува, е вярата. Без лекари. Без лекарства. Дори когато майка му се разболява от рак, отказват лечение. Умира, когато Джеймс е още тийнейджър. Малко след това губи и баща си. Болката идва рано, и остава дълго.

"Родителите ни не ни водеха на лекар. Основно разчитахме на духовната сила на вярата да ни излекува или да ни предпази от заболяване или нараняване... Така че се чувствах наистина като изгнаник... всеки, който минаваше покрай мен, ме гледаше сякаш съм някакъв престъпник", спомня си той години по-късно.

Все пак успява да открие светлина в тунела. "Когато си млад, искаш да си като всички останали, не искаш да си уникален. Но сега виждам как това ми даде уникалност и ме оформи като човекът, който съм."

Музиката се превръща в неговото спасение. Още на 9 години започва с уроци по пиано, скучни по това време, но по-късно оценени. Вдъхновен е от легенди като Black Sabbath, The Beatles, Deep Purple и Aerosmith, дотолкова, че дори пише писма на последните. "Бях среден ученик. Доста тих, резервиран, просто гледах да си свърша работата и да се прибера у дома, да играя. Обичах спорта", спомня си Джеймс.

Преди да срещне барабаниста Ларс Улрих - другият основател на Metallica, Хетфийлд свири в група, наречена Obsession. "Това беше групата ми в гимназията. Свирехме в гаража на приятеля ми, правейки кавъри. Планирахме няколко участия, това беше почти всичко. Не помня да съм учил китара. Просто си спомням, че когато я хванах за първи път, бях изумен колко звуци може да произведе."

Историята на Metallica започва през 1981 г., когато Джеймс и Ларс се събират. Първоначалният състав включва Дейв Мъстейн и Рон Макгавни, които по-късно са заменени от Кърк Хамет и Клиф Бъртън. Смъртта на Бъртън през 1986 г. в катастрофа бележи болезнен обрат в историята на групата. След него идват Джейсън Нюстед и по-късно Робърт Трухильо.

Единствено Джеймс през цялата си кариера остава енигма. Рядко дава интервюта, но въпреки това се превръща в герой за поколения фенове. Говори техния език и познава болката им от първа ръка. На въпрос защо Metallica никога не е писала песен за секс, Хетфийлд отговаря: "Това изобщо не ни е било в ума. Трябва да сте верни на себе си, да пишете това, което чувствате. Когато хората видят, че си пълен с глупости, тогава всичко е свършено. Не можем да заблудим нашите фенове."

Към края на 80-те Metallica вече е най-голямата метъл група в света, а албумът от 1988 г. And Justice for All остава в американските класации година и половина. Първият им видеоклип "One" пък влиза в ротация по MTV, а турнето Damaged Justice препълва арени в САЩ и Европа.

Въпреки успеха обаче Джеймс е критичен към себе си. В интервю признава, че ненавижда този албум. "Дори не мога да го слушам! Направихме твърде много. Знаехме, че трябва да пристъпим към следващ запис." Това води до The Black Album - епохален момент за групата и за метъла изобщо. И с право. През 1991 г. Metallica официално влиза в историята с едно от най-епичните рок събития на 20. в. - Monsters of Rock в Тушино, Москва. Тогава Джеймс излиза на сцената и разкъсва атмосферата с "Enter Sandman". Енергията е сурова, неконтролируема. Журналистите, били на място, описват случилото се така: "Хеликоптери кръжат над Тушино, опитвайки се да успокоят развълнуваната публика. Изпълнението на Metallica се оказва кулминацията на вечерта, като много от присъстващите твърдят, че това е едно от най-добрите им шоута."

Да си "капитан" на хевиметъла като Джеймс не е шега работа, но сякаш е било написано в звездите. В албума на випуска му след завършване под снимката му стои: "Цели в живота: да стана рок звезда."

Любопитно е, че зад сценичния образ Джеймс Хетфийлд е пълен с противоречия. Той е страстен ловец, член на Националната оръжейна асоциация и Ducks Unlimited, обича класически автомобили и има впечатляваща колекция. Освен това е озвучавал герои в анимационни сериали като Metalocalypse, American Dad и Skylanders Academy. Въпреки че е патриот, никога не е гласувал. Политически се самоопределя като "консервативен анархист", абсурдно, но логично, ако си Хетфийлд.

Справя се и с битки със зависимости - два пъти преминава през рехабилитация през 2001 и 2019 г., а темите за гнева и личните демони изплуват в документалния филм Some Kind of Monster. На въпрос дали гневът подхранва творчеството му, той казва: "Когато съм щастлив, пиша възможно най-тежкия риф. Да бъдеш щастлив не е надценено понятие. Но също така винаги ще имам проблеми с гнева, независимо от всичко."

Днес Джеймс Хетфийлд е мултимилионер със състояние от около 300 милиона долара, но това никога не е било целта. Неговата истинска мисия винаги е била музиката. Четири десетилетия с Metallica, стотици песни, милиони фенове, концерти на пет континента и най-важното - оцеляване в света, който често се опитва да го събори.

Любов ли бе, да я опишеш...

През 2022 г. личният живот на фронтмена на Metallica се оказва поредният пример за това колко бурен, сложен и често пъти болезнен може да бъде животът зад сцената на една рок звезда. По-рано същата година Джеймс подава документи за развод със съпругата си Франческа - новина, която е разкрита първо от TMZ. Двамата са женени от цели 25 години и имат три деца. Дълго време градят семейство, което сякаш изглежда стабилно и устойчиво въпреки изпитанията на славата.

През годините Джеймс често говори за Франческа с уважение и признателност. Нарича я своя опора, човекът, който неотлъчно е бил до него по време на най-трудните му периоди, особено в битките му със зависимости, които за малко не му струват всичко. Специално за един от най-тежките такива моменти той си припомня години по-късно в подкаста на Джо Роуган. Там разказва с откровение и доза болезнена саморефлексия как съпругата му взела категорично и съдбоносно решение: "Жена ми просто направи правилното нещо. Изрита ме от вкъщи и това ужасно ме уплаши. Каза ми в прав текст да се изнасям. Да отида някъде и никога да не се връщам. И аз го направих. Трябваше да се откъсна от всичко - от образа, който мислех, че съм, от семейството, от кариерата. В един момент нищо не остана от мен, освен фактът, че съм жив."

Четиридесет години музика, сцени и аплодисменти не го подготвят за най-тихия, но болезнен удар - раздялата с Франческа.

Но...

Джеймс знае какво е да се изгубиш и после пак да се намериш, този път с китара в ръка и огън в гласа. Защото при него музиката никога не е била просто звук. Тя е изповед. Спасение. Единственият дом, който не се е разпаднал.

"Музиката няма да ме излъже, няма да ме изостави", казва той. И може би точно затова все още стои на сцената. Същият гневен, но жив Джеймс, капитанът на най-голямата метъл група в историята, който още крещи истината си, риф по риф, дума по дума.