На Разпети петък жена в Уганда роди шест бебета близнаци, заченати естествено. Шансът за подобен джакпот от лотарията на живота е 1 на 44 милиарда. Мария Савкова е единственият чуждестранен журналист, който успя да разговаря със семейството и лекарите, които са направили чудото възможно.

В България няма такъв регистриран случай, откакто се води национална статистика. По данни на НСИ през 1987 г. е имало случай на пет бебета близнаци. За последните 60 години е имало пет случая на четири бебета.

На 7000 км от България - в Уганда, сърцето на Африка, семейството на Глориъс и Висент нараства с шест души едновременно, предаде БТВ.

Двойката има две по-големи деца, а на 18 април Глориъс ражда шест бебета близнаци. И така семейството им става 10-членно.

„Чувствам се много щастлива, защото виждам децата си. Живи са, добре са. Все още изпитвам леки болки, но ще бъда все по-добре“, каза Глориъс.

Пет от шестте бебетата са момчета. Полът става ясен едва след раждането. Някои от тях са еднояйчни, други са двуяйчни. Това обаче не е можело да се установи по време на бременността.

„Момичето се казва Келън. Момчетата са Калвин, Кейт, Китън, Кевин и… забравих едно“, казва Глориъс.

„Вие сте първият журналист от чужбина, който се свърза с нас. Не сме очаквали, че Мария от България ще ни потърси и историята ни ще стигне чак дотам. Това ни прави щастливи, изненадани. И по някакъв начин – горди“, казва още тя.

Семейството живее във втория по големина град в Уганда. Мбарара надхвърля 200 хиляди жители е и вторият по важност след столицата Кампала. Там са разположени няколко държавни и частни болници, шест университета, начални училища и гимназии, търговски центрове.

Глориъс споделя, че когато ѝ казали, че ще има шест бебета, започнала да трепери и се уплашила.

„Помислих си – как ще се грижа за тях, с какво ще ги храня, как ще ги водя на имунизация. Цялата треперех. Но после си казах, че Господ знае защо ни праща всички тези бебета. Този, който ни дава бебетата, той знае как ще се справим“, казва Глориъс.

Глориъс е социален работник, а съпругът ѝ Висент е учител. Но и двамата са преди всичко граждански активисти. Тя се застъпва за каузите на околната среда, а той – на образованието.

Дълго време мечтаят за трето дете. Глориъс е вече на 40 години и има два спонтанни аборта. На път е да пометне отново. Когато я приемат в болницата, д-р Масембе Сезалио разкрива голямата изненада.

„Ние знаем, че обикновено това не са леки бременности. Обикновено са свързани с усложнения и за майката, и за бебетата. Затова обсъждаме как да има баланс между запазването на бременността или прекратяването ѝ. Но в случая, това беше майка, която много искаше да задържи бебетата“, обяснява д-р Масембе Сезалио.

В кариерата си той е проследявал бременни с три бебета, има два случая на бременни с пет бебета, но за първи път поема отговорност за седем живота – на майката и на неродените шест деца.

Следват седмици на изпитания - затруднено дишане, неудобство по време на сън, болки в таза и много други.

„Не можех да се храня. Докторите ме посъветваха да ям само по две лъжици на хранене, два часа почивка, после пак. Но храната се делеше между много хора, конкуренцията беше висока, а консумацията – ниска. Отслабнах“, разказва Глориъс.

В седмия месец тъканите в областта на корема на бъдещата майка са разтегнати до краен предел. Ултразвуковите изследвания показват, че бебетата не наддават. Взимат решение за цезарово сечение в 28-а седмица.

„Бебетата бяха сериозно недоносени, но нямаше начин да продължим“, казва д-р Сезалио.

В този момент педиатърът д-р Майк Киеуалянга получава обаждане, че родилка с шест бебета се подготвя за операция и го викат по спешност да присъства в специализираната акушеро-гинекологична болница.

„Беше невероятна ситуация. Бебетата бяха много малки. Първото не беше особено активно. Започнахме да го реанимираме. Но вече ми подаваха второто. Беше страшно напрегнато. До мен беше още един колега педиатър и заедно успяхме да справим. Настанихме ги в линейката, транспортирахме ги до детската болница, където работя и ето ни тук“, разказва д-р Майк Киеуалянга.

Бебетата тежат между 750 и 1290 грама. Всички са добре, със стабилен прогрес и вече са възвърнали теглото си от раждането. Когато станат поне килограм и половина и когато могат да дишат самостоятелно, ще бъдат изписани.

„Бебетата все още не могат да се хранят естествено. Заради ниското си тегло, не им даваме да сучат. Ако сучат, биха загубили тегло. Храним ги със сонда. Все още им подаваме кислород, но дишането им е добро и са стабилни“, обяснява д-р Майк Киеуалянга.

Като основно предизвикателство в момента лекарите определят не възможни усложнения, а финансовите ограничения на семейството. Двойката дължи за всяко дете между 11 и 15 долара дневно за болничен престой - минимум 66 долара всеки ден, или около 2000 долара за месеца. Доходът им е около 500 долара месечно. След изписването ще трябва да купуват специално адаптирано мляко за недоносени, а то е скъпо.

„В момента сме голям екип, който обгрижва бебетата и се справяме. Но ако майката не ги храни адекватно, те няма да наддават достатъчно и да се подобряват“, казва още д-р Майк Киеуалянга.

Многодетното семейство ще има и битови проблеми - живеят в малък дом и всички деца ще споделят една стая.

„По-големите момчета ходят на училище. Когато се разболеят, ще бъдат в същата стая с бебетата. Притеснявам се как ще се справим с този проблем. Когато споделят една стая, не можем да ги спрем да влизат и излизат, защото я използват“, разказва Глориъс.

Воденето на преглед и ваксина също ще е сложно, защото не притежават кола. Придвижват се с мотоциклет-такси, наречен бода-бода.

Разходите ще стават все по-големи, когато децата растат, защото ще дължат и образователни такси за училищата.

Случаят на Глориъс е най-забележителният до момента в кариерата на лекарите.

„Това е медицински случай, който е рядкост. Който може да бъде проучен и публикуван. Който може да привлече вниманието на научния свят. И разбира се, да се направят изводи – и за майката, и за бебетата“, казва д-р Сезалио.