"Аз съм човекът, който придружава Жаклин", често се шегувал Джон Кенеди. Снимка: AP

Едно от най-често цитираните изказвания на Жаклин Кенеди Онасис е, че жената се омъжва първия път заради парите, втория път – по любов, а третия път – за да си има компания. Целият й живот протича в пълно потвърждение на тези нейни думи. „Искам да живея живота си, а не да го документирам“ е друго прочуто нейни изказване и невероятната ѝ съдба изцяло го потвърждава. Вчера се навършиха 95 години от рождението на най-известната първа дама на САЩ.

Малцина знаят, че Джаки е била сгодена преди да срещне бъдещия президент Джон Кенеди. Това разказва нейният биограф Карл Сфераца Антъни в книгата си „Момичето с фотоапарат: Израстването на Джаки Бувие Кенеди“.

Името на годеника ѝ е Джон Хюстед и той е обещаващ млад банкер на Уолстрийт. „Джон наистина я обичаше, беше ясно, че тя го харесва, но не беше влюбена в него“, разказва Антъни и допълва: „Той беше много мил с нея и се разбираха добре, изглеждаха добри приятели. Той я беше предизвикал - защо да не се оженим и ако решиш, че искаш, тогава се появи на това място и по това време и ще се сгодим“ - и те го направиха.“ Биографът разказва за края на краткия романс на Джаки: „Хюстед беше малко по-повърхностен, отколкото тя осъзнава - всичко приключва, когато тя разбра, че той е доста скучен и най-вълнуващото нещо за него е да направи страхотно мартини“.

По това време тя се среща за втори път и с изгряващия конгресмен Джон Кенеди. За първи път се запознава с бъдещия си съпруг през май 1951 г. на вечеря, организирана от вестникаря Чарлз Бартлет и съпругата му Марта, които искали да ги сватосат. Но според Антъни едва след като се среща отново с Джон през декември, малко след като се сгодява за Хюстед, тя започва да се интересува повече от бъдещия президент. 

Работила е като журналистка, преди да се омъжи

Джаклин винаги се е интересувала от писане, разказва Антъни. Тя печели „много престижна литературна награда в гимназията“ и участва активно в училищния вестник. През последната година в колежа Джаки побеждава почти 3000 студентки, за да спечели седеммесечен конкурс за писане на есета за списание „Вог“. Наградата е работа като младши редактор в списанието - шест месеца в Париж и шест месеца в Ню Йорк.

Джаки получава първата си работа в живота като репортер във вестник „Вашингтон Таймс Хералд“. От 1951 г. до 1953 г. тя е „момичето с фотоапарата“ на вестника, като прави снимки и провежда интервюта. Сред многото хора, които интервюира, е и Ричард Никсън, човекът, когото Джон Ф. Кенеди по-късно побеждава на президентските избори. Изпратена е и в Англия през1953 г., където отразява коронацията на кралица Елизабет Втора. Друг любопитен факт от нейната биография е, че тя е била

много добър фотограф и дори е арестувана заради снимки

По време на коледна ваканция като студентка в Сорбоната, Париж, тя посещава Виена, която след Втората световна война е разделена между окупационните сили. Там Джаки е задържана от съветски войски, след като е предупредена да не прави снимки на щаба им. Антъни пише, че бъдещата първа дама разказва в писма, че е била задържана и разпитвана поне три часа и дори е била заплашена да бъде изпратена в Сибир.

По време на престоя си в Европа младата дама посещава Испания, Англия, Ирландия, Шотландия и предприема пътешествие из селските райони на Южна Франция. Джаки също така е владеела свободно френски, испански и италиански. От страна на баща си - брокерът Джон Бувие – младата нюйоркчанка има френски корени, а от страна на майка си - Джанет Нортън Лий - ирландски.

Две години след като се запознава с конгресмена Джон Ф. Кенеди (когото тя галено нарича Джак), двамата обявяват годежа си и се женят на 12 септември 1953 г. На 8 ноември 1960 г. Джон побеждава републиканеца Ричард Никсън и става 35-ия президент на Съединените щати.

Джаклин преобразява Белия дом

След като семейството се премества в Белия дом, Джаклин се заема с неговото реновиране. По нейна инициатива са реставрирани много стаи, пресъздаден е историческият декор на помещенията и е създаден Комитет за изящни изкуства, който да издирва автентични мебели от времето на построяването на Белия дом и да събира средства за закупуването им. По нейно настояване президентската резиденция получава статут на музей. На 14 февруари 1962 г., съвместно с телевизионния канал Си Би Ес, Жаклин Кенеди провежда първата в историята обиколка на Белия дом за американските телевизионни зрители. Предаването е гледано от 80 милиона души. Впоследствие 

тя получава наградата „Еми“ 

на Академията за телевизионно изкуство и наука за приноса си в опазването на културното наследство на страната. Първата дама често организира неофициални срещи в Белия дом, на които кани учени, писатели, музиканти и художници заедно с политици, дипломати и официални лица. Джаки Кенеди също така

се превръща в една от модните икони на ХХ век

и законодател на определящите модни тенденции през 60-те години. Американските жени с нетърпение копират прочутата „външност на Джаки“, а универсалните магазини се надпреварват да произвеждат достъпни имитации на нейните елегантни и стилни рокли. Манията ѝ по скъпата френска мода е критикувана по време на президентската кампания през 1960 г., а след като става първа дама, от лагера на Кенеди се притесняват, че вкусът ѝ към чуждестранните дрехи може да накара семейството да изглежда неадекватно. За да реши проблема, свекърът ѝ Джоузеф Кенеди я свързва с американския дизайнер Олег Касини. Касини създава повече от 300 от най-емблематичните тоалети на Онасис, а по-късно се нарича „секретар по стила“ на първата дама. Биографът разказва още, че 

първата дама е била заклета пушачка, 

която е палила цигара от цигара дори по време на бременност, преди медицината да забрани категорично това. По онова време пушенето се е смятало за бляскаво в изискания свят на дебютантките, но голяма част от американската общественост все още е смятала, че е „вулгарно“ жените да пушат. „Имаше правило, според което официалният фотограф на Белия дом никога не трябваше да снима г-жа Кенеди с цигара в ръка“, разказва биографът.

Съвместният живот с Кенеди е помрачен от изневерите на съпруга ѝ, за които тя е знаела, твърди Антъни. С трагедия завършва първата бременност - момиченцето се ражда мъртво. През 1957 г. двойката се сдобива с дългоочаквано дете - дъщеря Каролин, а през 1960 г. - със син Джон. През 1963 г. Жаклин отново губи дете - на втория ден след раждането умира синът им Патрик. Смъртта на бебето настъпва през август, преди Джей Еф Кей да бъде убит през ноември. Фаталната разходка на двойката в Далас е първата продължителна публична поява на първата дама след загубата на детето им, тъй като тя тъкмо излиза от периода на траура, разказва биографът. Малко известно е, че Джаки Кенеди

отказва да смени окървавения си розов тоалет от убийството на президента

На 22 ноември 1963 г. Жаклин седи до съпруга си, когато той е застигнат от куршум на убиец, докато пътуват в открит автомобил през Далас. Емблематичният ѝ розов вълнен костюм е опръскан с кръв, но зашеметената първа дама продължава да носи дрехата дори по време на клетвата на Линдън Джонсън като нов президент. Лейди Бърд Джонсън я попитала дали не иска да се преоблече, но Джаклин Кенеди отказва с думите: „О, не, искам да видят какво са направили на Джак“. Окървавеният костюм сега се съхранява в Националния архив.

През 1968 г. Жаклин Кенеди 

се омъжва за гръцкия корабен магнат Аристотел Онасис, 

който е с 23 години по-възрастен от нея. Сватбата е на принадлежащия на Онасис остров Скорпиос в Йонийско море. Много американци смятат този брак за предателство към семейство Кенеди. Децата на Онасис, синът Александър и дъщерята Кристина, също са против. След смъртта на милиардера през 1975 г. 55% от състоянието му отиват при дъщеря му, а 45% са предоставени на фондацията на Александър Онасис (загинал в самолетна катастрофа през 1973 г.). Кристина Онасис изплаща 26 млн. долара на вдовицата му в замяна на това, че тя прекъсва всички връзки със семейството им.

На 46-годишна възраст Жаклин Кенеди-Онасис започва работа като редактор

в издателството за книги „Вайкинг прес“. Там тя разполагала с малка стая без прозорци. „Като всички останали - шегува се тя, - ще трябва да се повиша в офис с прозорец“. През 1978 г. се премества в издателство „Дабълдей“, където след четири години става старши редактор. На тази позиция работи до последните дни от живота си.

През януари 1994 г. е диагностицирана с лимфом. За болестта си тя казва: „Почти се радвам, че това се случи, защото ми даде втори живот. Сега се смея много повече и се радвам на живота.“ Заболяването обаче прогресира бързо. На 19 май 1994 г. тя умира в апартамента си в Ню Йорк. Погребана е до президента Кенеди в Националното гробище "Арлингтън".