Бирата е една от най-старите напитки в историята, като нейните корени датират преди 6000 г. пр.н.е. Тя е жизненоважна за човешката култура още от древността. Месопотамците възхваляват шумерската богиня на пивоварството Нинкаси в химн на 3800 години, част от който е рецепта за варене на бира с ечемик.

Днес бирената индустрия се оценява на 768.17 милиарда долара и може да нарасне до 989.48 милиарда долара до 2028 г.

Въпреки че бирата все още е сред най-консумираните напитки на планетата, до голяма степен е загубила автентичния си вкус - особено след 70-те години на миналия век, когато пивоварите възприемат нови техники за производство.

В исторически план бирата се е варила в отворени, хоризонтални казани, но по-късно индустрията започва да използва по-големи, затворени съдове, които виждаме във всяка съвременна пивоварна. Те са по-лесни за пълнене, изпразване и почистване, и позволяват по-големи обеми за варене, за да спестят разходи. За съжаление, този модерен метод може да намали вкуса, добит по време на процеса.

Въпреки това имаме добри нови за ценителите на горчивото пиво. Част от истинския вкус на бирата може да бъде запазен, благодарение на генното модифициране, пише Popular Science.

Според белгийски учени това може да се постигне чрез идентифициране и вкарване на ген в дрождите (микроогранизми, които причиняват алкохолна ферментация), сочи ново проучване, публикувано в Applied and Environmental Microbiology.

Йохан Тевелейн, професор по молекулярна клетъчна биология в Katholieke Universiteit в Льовен и неговият екип първи предприемат стъпка в тази посока. Те правят скрининг на голям брой щамове дрожди и оценяват кой е най-добрият за запазване на вкуса на бирата, докато е под натиск. По думите на Тевелейн фокусът им е бил състеродочен върху ген за вкус, подобен на банан, "защото това е един от най-важните аромати, присъстващи в бирата, както и в други алкохолни напитки."

Оказва се, че по време на процеса на ферментация дрождите превръщат 50% от захарта в етанол, а другата половина във въглероден диоксид. Въглеродният диоксид създава налягане в затворените съдове, като намалява вкуса и всъщност причинява проблема.

Професорът отбеляза, че протеинът MDS3 вероятно е част от важен регулаторен път, който може да инхибира въглеродния диоксид в производството на бананов вкус, но екипът все още не е открил как точно се случва това. Същата технология идентифицира и генетичните елементи, които са важни за производството на аромат на роза от дрожди в алкохолни напитки.

Тази специфична бира все още не е на пазара, но не е изключено някой ден да я видим на рафтовете в магазините, тъй като светът все повече се интересува от бъдещето на генетично модифицираните храни. Японско проучване от 2021 г. разчита на CRISPR, за да модифицира ечемика, използван в бирата, за да помогне на зърнената култура да процъфтява, въпреки изменението на климата. А през май Министерството на здравеопазването в САЩ разреши продажбата на говеждо от генно модифицирани говеда.