Повечето изследвания на мозъка и поведението на хората обикновено се фокусират върху сериозни теми, като депресия, болка, страх. А гъделичкането от друга страна, което звучи като една съвсем несериозна закачка, озвучена със смях, сякаш е пренебрегнато от учените.

Самите те всъщност казват, че наистина не са много проучванията, правени, за да се разберат реакциите ни при докосване от друг човек. Защо го усещаме гъделичкащо? Какво се случва в мозъка ни, за да предизвика смях? Защо не можем да се гъделичкаме сами?

Това са все въпроси, на които науката все още няма категоричен отговор. И част от причината е, че е трудно да бъдат събрани обективни мерки за това как хората реагираме на гъделичкане.

Все пак, учените правят някои проучвания и вкарват малко яснота по въпроса. Така например те забелязват, че повечето хора имат гъдел почти на едни и същи места по тялото си. Най-силно се усеща гъделът по ходилата, подмишниците и врата.

И докато това едва ли ни звучи особено изненадващо, то по-интересни са предположенията на изследователите защо не можем да се гъделичкаме сами.

Най-разпространената теория гласи, че гъделичкането провокира смях заради прогнозна грешка в мозъка. Неочакваното докосване го обърква и това ни кара да се смеем, понякога дори неконтролируемо и истерично. А когато се докосваме сами, в това няма нищо непредсказуемо, следователно мозъкът ни няма причина да е объркан, а ние да се смеем.

Според друго предположение обаче, обяснението, че не можем да се гъделичкаме сами, е по-различно. Неврологът Майкъл Брехт твърди, че когато човек се докосва, мозъкът изпраща съобщение към цялото тяло, което потиска чувствителността ни, пише Wired. И добре че е така, в противен случай всеки път, щом почешем подмишниците си или докоснем пръстите на краката си, бихме усещали гъдел.

Британският невролог Софи Скот е съгласна с тази теория и е на мнение, че мозъците ни се научават да отхвърлят сетивните възприятия, когато действията ни допринасят за тях. И дава пример със слуха. Аналогично на начина, по който притъпяваме чувствителността си, когато се докосваме, така притъпяваме и слуха си. А това е и обяснението защо хората трудно преценяваме колко високо говорим.