Кучетата, също като нас хората, се страхуват и тази емоция може да причини поведенчески проблеми, освен че значително намалява качеството на живот. Страхливите кучета страдат от стрес през по-голямата част от деня. Освен това всеки шум или екстремна ситуация може да ги накара да избягат, което често представлява риск за тяхната безопасност.

Нормално ли е кучетата да имат страхове

Страхът е емоция, която се появява в ситуации, които се възприемат като заплаха за животното. Тази емоция генерира серия от вътрешни и външни промени, които се проявяват с промени в поведението, по начин, който им позволява да се дистанцират или да се защитят от стимула, който животното смята за вреден, пише Hola.

Най-новите научни изследвания определят общото разпространение на проблемите със страх или тревожност сред кучешката популация на около 45%, което означава, че приблизително половината от кучетата в света се страхуват от нещо. Ако се съсредоточим върху различните видове стимули, които могат да предизвикат страх у кучето, най-честите страхове са от интензивни шумове от хора и от други кучета.

Много често се срещат кучета, които обаче се страхуват от други шумове, като буря или фойерверки, но също и от шумове от трафика (мотоциклети), автобуси, коли), изненадващи звуци (затваряне на врати, внезапно падане на предмети) или домашни шумове, като прахосмукачка, сешоар или миксер.

Защо се появяват тези страхове

Причините за страх при кучетата са разнообразни и много пъти се комбинират помежду си. Ето и някои от най-често срещаните.

• Генетична предразположеност

Има кучета, които са родени с генетична предразположеност, заради която проявяват страх от различни неща. Те са онези кучета, които дори като кученца, без да са имали негативни преживявания, забелязваме, че имат "страховит" темперамент. Науката показа няколко доказателства, които подкрепят този генетичен произход на страха. Той е относително наследствен и се предава родители на деца. Открити са специфични места в хромозомите (ДНК), които са свързани с черти на страх и безпокойство и съществуват породи, които са по-страшливи от други, което подкрепя теорията, че има генетичен произход на страха.

• Неадекватна социализация

При кучето има период, през който мозъкът е по-предразположен да разпознава стимулите като "нормални", така че те да не генерират страх след това. Когато през този период (от 3 до 12 седмици) кученцето е лишено от познаване на тези социални и сензорни стимули, има по-голяма вероятност това да предизвика страх по-късно.

Много ясен пример е този на кучетата, които прекарват периода си на социализация в селски район и след това отиват да живеят в град. Възможно е и дори шумът от трафика, някои градски мебели или дори начинът, по който се обличат и аксесоарите, които носят някои хора, да ги плашат. Това обикновено обяснява и специфичния страх на някои кучета. Например страхът от деца при някои косматковци, ако в периода на социализация не са се срещали с деца.

• Отрицателни или травматични преживявания

Преживяването на особено заплашителна ситуация може да породи страх у куче, което преди това не го е изразявало. Този тип страх може да се появи при животно на всяка възраст, но в ранна възраст те увеличават вероятността да страда от фобия, която да продължи и в зряла възраст. Кученцата на възраст 8-10 седмици изглеждат особено чувствителни към ефектите на стимули, които предизвикват реакции на страх.

• Медицински проблеми

Някои здравословни проблеми, но особено всички, които причиняват болка, могат да накарат кучето да се страхува от докосване, за да избегне споменатата болка. Ето защо е важно да посетим ветеринарен лекар, за да изключим тези причини, когато се наблюдава поведение, изразяващо страх.