Често ни се случва да отворим консерва боб, грах или царевица, да използваме малко количество от нея и останалото да приберем с консервата в хладилника. Рядко се замисляме, че металът на консервата прониква в храната ни с течение на времето. След като отворим кутия, вътрешността й е изложена на въздух и окисляването може да ускори прехвърлянето на метали в храната ни. Това е особено проблематично за киселинни храни, като консервирани домати, които могат да ускорят разграждането на вътрешната обвивка на консервата, увеличавайки риска от замърсяване.

Както предупреждава проучване от 2019 г.: "Храните от опаковките на консерви не трябва да се излагат на кислород за дълго време, особено когато са били отворени, защото това ще увеличи извличането на желязо и цинк  от опаковката в храната."

Въпреки че няма убедителни доказателства, че това представлява сериозен риск за здравето - тялото всъщност се нуждае от много малки количества цинк и желязо, за да функционира здравословно, все пак не бива да подценяваме риска. Дори ако тези метали не ни навредят, те могат да променят вкуса и качеството на храната.

През последните десетилетия съществува и друга опасност, дебнеща в кутиите за храна: бисфенол А (BPA), промишлен химикал, който често се използва за облицоване на вътрешността на консервите, за да се предотврати разваляне и окисляване.

Според проучване от 2020 г. е "добре установено е, че консервите са често срещан източник на BPA" и химикалите имат "неблагоприятни последици за здравето". Например, обширни изследвания показват, че BPA може да имитира естроген, за да взаимодейства с естрогенните рецептори, което е в състояние да наруши нормалната хормонална функция.

Като имаме предвид всичко това, решението е просто и ще ни отнеме 10 секунди: прехвърляме неизползваната консервирана храна в чист, херметически затворен контейнер, преди да я сложим в хладилника.

Въпреки че това може леко да увеличи купчината за миене, предприемането на допълнителната стъпка за прехвърляне на остатъците в подходящ контейнер е малко усилие, което може да се изплати в дългосрочен план (най-малкото няма да ни навреди). С нарастващите опасения относно безопасността на храните и химическото замърсяване, винаги е по-добре да бъдем внимателни.