Когато човек започне да залита, да губи равновесие или да се чувства несигурен при ходене, естественото предположение е, че краката му са отслабнали. При множествената склероза обаче това невинаги е така. Възможно е мускулната сила да бъде сравнително добре запазена, а човекът въпреки това да изпитва нестабилност при ходене, изправяне, обръщане или движение по неравна повърхност.

Причината е, че равновесието не зависи единствено от силата на мускулите. За да стоим и да се движим стабилно, мозъкът трябва непрекъснато да получава и обработва информация от няколко различни системи. Зрението показва положението ни спрямо околната среда, вестибуларната система във вътрешното ухо предоставя информация за движението и позицията на главата, а сетивните рецептори в мускулите и ставите помагат на мозъка да разбере къде се намират различните части на тялото.

Всичко това се случва автоматично и изключително бързо. При множествената склероза обаче уврежданията в централната нервна система могат да нарушат предаването или обработването на част от тези сигнали. Така мускулите може да имат достатъчно сила, но мозъкът да не получава достатъчно точна информация, за да контролира движението със същата прецизност.

Особено значение има т.нар. проприоцепция – способността да усещаме позицията на тялото и крайниците, без да ги гледаме. Благодарение на нея знаем къде се намира стъпалото ни дори със затворени очи. Ако тази сетивна информация е нарушена, човек може да започне да разчита повече на зрението, за да контролира движенията си.

Това обяснява защо някои хора с множествена склероза се чувстват относително стабилни на светло, но стават значително по-несигурни в тъмно помещение. Когато зрителната информация намалее, мозъкът вече не може толкова лесно да компенсира нарушената информация от останалите системи.

Координацията също може да бъде част от проблема. За стабилното ходене не е достатъчно мускулите просто да бъдат силни – те трябва да се активират в точния момент и с подходящата сила. Ако координацията е нарушена, крачката може да стане неточна, движенията по-широки или човекът да изпитва затруднения при бърза промяна на посоката.

При част от пациентите проблемите могат да бъдат свързани и с вестибуларната система. Тогава към нестабилността могат да се добавят замайване, усещане за движение на околната среда или трудности при движение на главата по време на ходене.

Зрителните нарушения също могат да повлияят върху равновесието. Множествената склероза може да бъде свързана с двойно виждане, замъглено зрение или други промени, които затрудняват пространствената ориентация. Когато информацията от зрението не е достатъчно надеждна, поддържането на стабилност може да стане по-трудно.

Умората е още един фактор, който не трябва да се подценява. Човек може да започне деня със сравнително добра стабилност, но след няколко часа активност да усеща, че контролът върху движенията се влошава. Това не означава непременно, че мускулите внезапно са станали по-слаби. При умора нервната система може да има по-големи затруднения да поддържа необходимата точност и координация.

Затова проблемите с равновесието трябва да бъдат оценявани индивидуално. Необходимо е да се установи дали водещият фактор е нарушена сетивност, координация, зрение, вестибуларна функция, спастичност, умора или комбинация между няколко от тях.

При подходяща физиотерапия София или в друг специализиран център работата може да бъде насочена не само към мускулната сила, а и към конкретния компонент на движението, който е нарушен. Това може да включва упражнения за баланс и координация, контрол на стойката, пренасяне на тежестта, походка и постепенно адаптиране към различни повърхности и ситуации.

Има значение и безопасността в ежедневието. Човек, който се чувства нестабилен, може несъзнателно да започне да ограничава движението си от страх да не падне. Продължителното обездвижване обаче постепенно намалява физическата форма и може допълнително да затрудни движението.

Затова целта не е просто да се избягват всички ситуации, в които има нестабилност, а да се намери безопасен начин човекът да запази максимално възможната си активност.

Домашната среда също може да бъде адаптирана. Добро осветление, премахване на хлъзгави килими и препятствия, подходящи опори в банята и внимание при използване на стълби могат да намалят риска от падане.

Важно е обаче внезапно появилата се или рязко влошила се нестабилност да не се обяснява автоматично с множествената склероза. Новите симптоми трябва да бъдат обсъдени с лекар, особено ако са придружени от други неврологични промени.

Нестабилността при множествена склероза показва колко сложен процес е всъщност равновесието. Силните крака са само една част от него. За уверено движение са необходими точна сетивна информация, добро зрение, координация и правилна комуникация между мозъка и мускулите.

Именно затова човек може да има запазена мускулна сила и въпреки това да се чувства несигурен при ходене. Разбирането на конкретната причина е важната първа стъпка към правилния подход и запазването на възможно най-голяма самостоятелност в ежедневието.