Лято е, топло е. Дори си е горещо. Настроението ни е приповдигнато, а по-спокойният и лек живот в топлото време ни прави по-импулсивни. На моменти разумът просто спира да ни ръководи.

Затова не е никак чудно, че в такива летни дни (и в дните на дългата топла есен, или в пролетните дни на разцъфтялата природа, да не говорим за зимните нощи - т.е. целогодишно) само след няколко часа от запознанството с нов човек се озоваваме в едно и също легло. И поводът да сме там не е за да спим или обсъждаме десена на завивките. После започваме да се питаме, дали постъпката ни е срамна или е излишно да съжаляваме.

Ако са ви нужни „готови“ доводи „за“ или „против“ секса на първа среща, да опитаме с тези:

Доводи „за“:

Направил(а) съм го, значи съм искал(а) да го направя. И нищо повече не е нужно като доводи за пред онези моралисти, които ще започнат да ни корят и да клатят глави с неодобрение за стореното, когато волно или неволно им споделим за „какви ги върших предишната нощ“ (условно нощ, защото дните са също толкова подходящо време).

Довод две, подходящ за онези, които смятат, че животът следва да се живее на пълни обороти: за вас изобщо нужно ли е да си задавате въпроси, дали има нещо лошо в секса на първа среща?

И още един довод „за“: Когато страстта остави здравия разум да си пие лятното питие, не е ли това перфектната възможност да се провери дали е налична любовната химия между двама души? Сексът – добър или лош – ако успее да заличи пърхането на пеперуди в стомаха и омекването на колената, ако още първият интимен контакт превърне ускоряването на сърдечния ритъм в кроткото ежедневно сърцебиене, нима не е ясно, че няма какво повече да търсите за бъдещето?

От друга страна, ако още на първа среща се окажем в леглото, всеки от партньорите по-лесно разкрива какви са намеренията му спрямо другия. Макар и да се случва по-рядко, връзките, започнали с бурен секс на първата среща не винаги приключват след пет вечери на свещи.

И не на последно място, фактът, че лесно сме се поддали на изкушението не означава, че в очите на другия ще изглеждаме несериозни. Ако нещо се е появило, ако искрата е „запалила огъня“, това нещо ще остане и не ще загасне на мига. Струва ли си да се бяга от съдбата?

А ако щете, да речем, че изчакаме търпеливо и решим да отложим интимните моменти чак за – примерно – десетата среща, с какво това гарантира дълга и сериозна връзка?...

Решили сте да бъдете критични към себе си и да намерите мотивация „против“ секса на първа среща?

Добре, тогава. Повърхностен довод първи: ще действаме прекалено импулсивно, поддавайки се на емоцията и в суматохата ще пропуснем да сме предпазливи. Пренебрегването на предпазните средства може да ни създаде поредица от последствия, които дълго да ни напомнят за недоразумението да искаме да сме с някого тук, сега, веднага, въпреки всичко и всички.

О, да, нерядко нещата се случват след употреба на едно питие в повече. Свалените от алкохола защити на разумното действие са лош съветник. Сексът в такива ситуации определено не е чак толкова добра идея. И без това, първият контакт между двама души е стресова случка, под влиянието на алкохола става още по-комплицирана.

Всъщност, ако се върнем малко по-нагоре, няма как да бъде пренебрегнат и риска от това, да ни приемат за несериозни. Това важи и за двата пола. В случай, че не търсим дълготрайната връзка, не е нужно чак толкова да обмисляме темата за секса на първа среща. Но, от друга страна, ако сме решили, че гледаме на случващото се с партньора не само като на кратка авантюра за една вечер, налага се добре да обмислим, дали пък сме избрали точната вечер, в която това да се случи.

Доводите и за двете страни са безброй. Кой знае, дали дзен-будистите не са измислили прословутото „миналото си е минало“ точно, за да оправдават моралните последици от действията ни в ситуации, като тази с успокояването на съвестта ни след (или вместо) секса на първа среща?