Малцина са българските автори, постигнали такъв зашеметяващ тираж като Юлияна Антонова-Мурата с четирилогията си за Страната на изгряващото слънце. Защо четирилогия, ще се запитат почитателите й, прочели  “Моши моши, Япония”, Уки уки, Япония”, “Сан сан, Япония”?

Ами понеже неотдавна излезе  “Хай хай, Япония”, четвъртата част от поредицата  с изящни фрази,  звънки сравнения, подобни на японска гравюра словосъчетания, характерни за авторката, която  раздипля уж всекидневни случки от японския живот.

А във всяка от тях е закодирано послание за доброта, човечност, съпреживяване. Щастлива съм да се похваля, че съм редактор на последните две книги на Юлияна и щом кацна на родна земя се самопоканих на гости у тях за още любопитни истории за японския дух и характер.

Думите на Юлияна Антонова-Мурата ми припомниха епизод от предишната й книга “Сан-Сан, Япония”. Тя се тревожи, че синът й Кейджи може да забрави българския покрай няколкото други езици, които говори. Но когато в разгара на пандемията  се връща у дома с думите, че е първата от семейството, която се е ваксинирала срещу ковид, синът й Кейджи възкликва “Хайдеее, тази поведе хорото” и Юлияна се успокоява за владеенето на майчиния му език.  

Припомням, че слушателите на програма “Христо Ботев” на БНР я избраха за Посланик на българската култура по света, заради таланта й да превърне обикновената наглед случка, изненадващата среща, незабележимият детайл в онази песъчинка, която, попаднала в мидата на сърцето ще се превърне в истински бисер за всеки читател.  

С Юлияна Антонова-Мурата, авторката на новоизлязлата книга “Хай хай, Япония”,която ще ви накара да се замислите, да се усмихнете и да се влюбите... в далечната азиатска страна,  навлязохме в дебрите на японските азбуки, които се оказаха три.

Заинтригувана съм как невръстните япончета, които започват да ги изучават още от детската градина  се справят със сложните букви и йероглифи. Оказва се, че те ходят на училище още от ранна бебешка възраст и така внукът й латентно е усвоил цветовете на дъгата. Година-две по-късно той ги повтаря безпогрешно в детската градина.

От Юлияна Антонова-Мурата, автор на току-що издадената книга “Хай хай, Япония”, последна част от четирилогията й за душевността и нравите в азиатска държава, научихме прелюбопитни факти не само за хората,, ами и за домашните любимци в  Страната на изгряващото слънце.

Всеки път когато разговарям с Юлияна Антонова-Мурата научавам нови и нови факти за Япония чрез четирите й книги “Моши моши, Япония”, “Уки уки, Япония”, “Сан сан, Япония” и последната “Хай хай, Япония”. Авторката е завършила Немската гимназия в столицата и германистика и психология в Софийския университет.  

Била е преподавател в Медицинския университет, а след падането на Берлинската стена започва работа в МВнР.  Като дипломат от кариерата и съпруга на японец, тя живее на различни места по света -  Германия, Русия, Англия, Китай, които опознава с любопитство и описва с любов.

Има три мандата като културно аташе и пълномощен-министър в Токио, където живее със семейството си повече от 23 години. “Историите са моите уроци от Япония - тези на обикновения човек, написани с любов за любов, с много обич и признателност”, казва Юлияна Антонова-Мурата. Като голям почитател на всякакви видове животники, помолих Юли сан да разкаже как  японците почистват след домашните си любимци, въоръжени с лопатка, четка, препарат и...парфюм.

Най-притегателното за читателите в книгите на Юлияна Антонова-Мурата е, че тя никога не поучава, но чрез разказаните от нея случки сами достигаме до желанието за честност, доброта и споделени житейски радости.