Яко, секси и малко мафиотско – такова е лицето на попкултурата в България. Тя не само отразява промените в посткомунистическата ера, но и влияе на политиката, писа германският в. „Зюддойче Цайтунг” (SuedDeutsche.de) в днешния си брой.

Феноменът се казва чалга – нов вид музика с отчетлив ритъм, ориенталски хармонии и фриволни текстове, които излъчват послания, намиращи резонанс и на политическо равнище.

В света на чалгата жените са сладки и секси, мъжете карат бързи коли и правят лесни пари, без непременно да е сигурно, че всичко е законно.

В България чалгата се е превърнала в ключов феномен на посткомунистическата трансформация, убеден е професор Клаус Рот, етнолог и антрополог от Мюнхен. Чалгата изпълва делничната култура.

В ролята на герой на неясното настояще се оказва неопатриархалният мачо, който е як и атлетичен, а при определени обстоятелства и леко мафиотски тип.

Много от представителите на този нов елит произлизат от старата комунистическа партия, други пък са дошли от селата. В София има чалга клубове, в които с удоволствие се отбиват и политици.

Дали в държави като България, Румъния, Сърбия, Албания или Гърция изобщо съществува политическа култура? И ако да, по какво се различава от обноските на елита другаде?

Специална балканска култура няма, твърди лайпцигският историк Волфганг Шьопкен. Прояви, сходни на тези, които се наблюдават в Югоизточна Европа, могат да се открият и в Италия, Испания, Португалия или Венецуела.

Което се отнася, наред с ширещия се популизъм, и до патронажа и клиентелизма, които могат да поразят едно общество много по-ефективно от корупцията.

Във всеки случай става дума за комбинация между персонализираните социални връзки и принципното недоверие спрямо политическата система. А очакванията за изцеление се отправят към някой самозван месия от типа на Берлускони или Уго Чавес.

Особено устойчив в югоизточноевропейските страни е скептицизмът към държавата, която повечето граждани възприемат единствено като жертва на политиците и партиите.

Софийският политолог проф. Пламен Георгиев гледа на този вид отношение като на израз на „инстинктивната демокрация”. „Хората имат чувство за справедливост” – смята той и обобщава: „Повечето балкански страни са със статут на псевдо-демокрации.”

Цели две десетилетия след промените народите от Средна и Източна Европа ни най-малко не са се доближили до пълната демократична зрялост на западните институции.

Политическата култура не се променя за една нощ – казва Георгиев. Липсва средната класа, липсва отговорният граждански елит, вместо това цари неопатриархален клиентелистки режим, е мнението на друг експерт по темата – саксонския социолог Антон Щерблинг./Vesti.bg