Традиционният детски конкурс на „Български пощи” ЕАД за най-красиво писмо до Дядо Коледа приключи. На всички, които правилно бяха написали своя адрес върху пликовете, добрият старец от Лапландия изпрати личен отговор с много благопожелания и ценни съвети.
Специална комисия от Български пощи оцени получените детски писма и рисунки и награди най-добрите.

На първо място бе класирано писмото на второкласничката Гери Маринова от Димитровград. С букви като мъниста момиченцето споделя с Дядо Коледа, че е пълна отличничка, послушна е и помага в къщи. Много обича да рисува и вече е спечелила два конкурса. Освен весела зимна картинка, тя е изпъстрила с коледни мотиви и цялото си писъмце. Но в него има и нещо тъжно. „Дядо Коледа, пише Гери, аз често боледувам и чичо доктор откри, че имам астма. Трябва да пия много скъпи лекарства, а мама и тати нямат парички. Дядо Коледа, много те моля, направи така, че да оздравея и да мога да играя като другите деца.” В края на писмото си момиченцето обещава на обичания от всички деца дядо да му остави на коледната трапеза вкусни курабийки и чаша топло мляко да се подкрепи след дългия път.

Втора в класацията е малката София Антонова от Благоевград, която освен че е украсила талантливо своето послание до Дядо Коледа, не е пропуснала да го поздрави с Рождество Христово, да му каже колко много го обича и вярва в сътворените от него чудеса и да му пожелае винаги да бъде сред децата, които го чакат с нетърпение.

Заелият трето място второкласник Михаил Пърличев от Пазарджик по мъжки си признава, че не е бил много послушен през старата година, но за сметка на това дава честна дума и дори с това завършва писмото си, че през новата година ще бъде послушен и ще се учи по-добре.
Поощрения получиха Гергана Христова от Варна, Дани Тончева от Велинград, Ина Димитрова от Добрич и Натали Колева от Стара Загора. Гери ни е изпратила прекрасна коледна рисунка. Освен на украсата, Дани е наблегнала и на доста практични желания: да не се ядосва много госпожата в училище и ученето да е по-леко; братчето Наско да не боледува често, а дядо Иван да извади повече мед от кошерите; вуйчо Лазар да се ожени, а баба Данче да се кара по-малко с мама и тати; котката Мудка да е здрава и да не драска, когато я къпят. Това са желанията на Дани. Лично за себе си тя е поискала подарък колело и червена възглавница-сърце, „дето свири”. Но... само ако Дядо Коледа разполага с такива подаръци и ако може да си позволи да й ги даде. Ина е кратка и желанията й са по детски истински и скромни – книга и аквариум с рибки.

Петокласничката Натали пък прави пълен разбор на оценките си по различните предмети и като допълнение миличко заявява „Иначе мисля, че слушам.” Признава си, че с 3-годишното й братче Радослав „понякога се караме, но досега не сме си били”. Иначе, според нея, и двамата са много музикални и би било добре да имат по една китара (за Радославчо детска, естествено). Оценяващите поощриха и цял отбор първокласници от гр. Септември, които с помощта на любимата си учителка бяха подготвили многостранична дипляна от своите коледни рисунки.

Близо 150 писма оцени комисията. Сред тях имаше и дълбоко човешки, затрогващи послания, и наивна детска равносметка за исканото и възможното, но и много писания, в които преобладаваше вездесъщото „искам”. Не може да не предизвика размисъл едно четиристранично писмо до Дядо Коледа, в което личността на детето се губи сред безбройните желани неща. Категорично изброени, без „ако може” и „дали заслужавам”. Но... това вече е сериозна, главно родитело-учителска тема. Не само до следващия конкурс.