Ваза, купена за 3,99 щатски долара, се оказа рядък екземпляр и достигна цена от 107 000 щатски долара на търг, предаде Асошиейтед прес.

Джесика Винсънт тъкмо започва да разглежда рафтовете на магазин в щата Вирджиния, когато ваза привлича вниманието й. Тя има форма на бутилка и е с цветни ленти, които се извиват спираловидно по стъклената повърхност като ивици боя.

Предметът изглежда стар сред разхвърляните мерителни чаши, свещи и други дрънкулки. След като се вглежда, жената различава думите "Мурано" и "Италия" на дъното.

"Купих вазата с мисълта, че ще изглежда красиво някъде в къщата ми", казва 43-годишната Винсънт, треньорка на коне, която платила за предмета 3,99 щатски долара в магазин от веригата "Гудуил" край Ричмънд. "Определено не я купих с мисълта: "О, ще я продам".

Това обаче се променя, след като прави проучване.

На 13 декември вазата е продадена в аукционната къща "Райт" за 107 100 щатски долара. Купувачът, водещ колекционер от Европа, пожелава да остане анонимен.

Джесика Винсънт се сдобива с вазата, след като години наред разглежда дворни разпродажби и магазини за стоки втора употреба заедно с майка си. Тя обича предаването "Антикварно шоу" на телевизионния канал Пи Би Ес.

"Винаги съм имала чувството, че имам набито око", казва Винсънт, която посещава магазините за стоки втора употреба няколко пъти седмично. "Но съм наистина изненадана, че никой не я е забелязал преди мен".

Вазата вероятно е стояла на рафта само няколко дни, като се има предвид качеството й и бързата скорост, с която се продават продуктите, каза Лора Фейсън, говорител на веригата магазини "Гудуил". Всеки магазин има средно по около 2000 новодоставени предмета на ден.

Винсънт пристига в магазина в един юнски следобед. Вазата натежава в ръцете й. И макар че Винсънт и преди е виждала рисувано стъкло, ярките цветове на вазата са различни. Те идват от самото стъкло, казва тя, "и са толкова деликатно направени".

Жената публикува снимки в групи във Фейсбук за стъклено изкуство и скоро се присъединява към затворена група за муранско стъкло, предаде БТА.

Надписът "Мурано" на дъното на вазата се отнася за венецианския остров, известен със стъклените си изделия още от 13-и век. Неговите високо ценени творения включват богато декорирани кристални полилеи и рамки за огледала, много от които красят дворците на европейската аристокрация.

Вазата е произведена от прочутата стъкларска компания "Венини" и е дело на италианския архитект Карло Скарпа, починал през 1978 г. От един от отговорите във Фейбук я побиват тръпки: "Много са редки. Всеки колекционер би искал да я притежава. Но повечето хора не могат да си ги позволят."

Винсънт се насочва към Ричард Райт, президент на аукционната къща "Райт" в Чикаго. "В момента, в който видях имейла й, разбрах за какво става въпрос и колко е рядко".

Скарпа е най-добрият италиански дизайнер на стъкло в средата на 20-и век, а вазата е част от серия, създадена от него през 1942 г. Тя е наречена Pennellate и е направена чрез добавяне на цветно стъкло към вазата по време на процеса на изработката й.

"Всъщност това е съвместна работа на Карло Скарпа и майстор-стъклар", каза Райт.

Малко такива експонати са направени, тъй като е много трудно да бъдат изработени. Аукционната къща знае само за още една в тази форма и цветова комбинация. Тя се намира в частна колекция.

Райт изпраща двама италиански специалисти по стъкло във Вирджиния, за да потвърдят автентичността на вазата. "Само изражението на лицата им...", спомня си Винсънт. "Беше невероятно да дойдат експерти, които са държали много ценни парчета стъкло и са много развълнувани от моята малка ваза, купена от магазина".

Може би също толкова чудно е и перфектното й състояние, отбелязва Райт. Леко увреждане на стъклото би намалило стойността с най-малко 10 000 щатски долара.

От аукционната къща "Райт" заявиха, че ще получат около 23 600 щатски долара от покупката на вазата, а Джесика Винсънт ще вземе около 83 500 щатски долара.

Тя казва, че голяма част от парите ще отидат за инсталиране на система за отопление, вентилация и климатизация в старата фермерска къща, която наскоро е купила.

Що се отнася до вазата, Винсънт изразява надежда един ден да бъде в музей.

"Моята малка ферма от 30-те години на миналия век не е подходяща витрина за нещо толкова впечатляващо", казва жената. "Освен това ще се притеснявам да я имам в къщата си. Голяма отговорност е, когато разбереш колко струва нещо".