Освен режисьор на първия премиерен спектакъл за 2010 във Варненския драматичен театър актьорът Стоян Радев – Ге. К. е и автор на костюмите и на сценографията, стана ясно на нарочна пресконференция ден преди официалната премиера утре, събота, на сцена Филиал. Предизвикателството за Стоян Радев изглежда е било двойно, тъй като централният персонаж в пиесата Петра фон Кант (Веселина Михалкова) е успешен моден дизайнер и съвсем разбираемо – в нейното обкръжение всички трябва да са като от модния журнал на канапето.

Както вече сме писали, „Горчивите сълзи на Петра фон Кант” от Райнер Вернер Фасбиндер е вторият режисьорски спектакъл на Стоян Радев и вторият, в който всички герои са жени. За разлика от „Домът на Бернарда Алба” и от оригиналната пиеса на Фасбиндер обаче в интерпретацията си на текста сега Радев вмъква за цвят и едно мъжко присъствие – подарък за рождения ден на Петра фон Кант; стриптийзьор, в чиято роля се въплъщава младият Георги Христов. Обяснението на режисьора е, че някъде в едноименния филм мъжко присъствие все пак има под формата на картина на гол мъж.

„Жените са по-изключителни от мъжете, във всичко са много повече от мъжете”, коментира след днешната генерална репетиция Стоян Радев. „Безкрайно удоволствие е за мен да работя с жени”, добави той и цитира самия Фасбиндер: „Наблюдавам една жена точно толкова критично, колкото и един мъж... и намирам поведението на жените точно толкова ужасно, колкото поведението на мъжете и се опитвам да илюстрирам причините за това.” Оказва се, че в женския си свят те могат да бъдат не по-малко „свине” от мъжете, въпреки че целта на пиесата съвсем не е да разобличава – става въпрос за нещо съвсем банално, за любовта.

„В неговия прочит (на Ст. Радев, б.а.) излишният драматизъм и преиграването отстъпват място на самоиронията, закачката и самодистанцирането”, посочва асистент-режисьорката Катя Караиванова. „С други думи, няма мелодрама, няма горчиви сълзи. Има пъстър, жив разказ – пъзел, сглобен от историите на различни жени, споделени или преживени върху също така пъстър килим, изработен от отделни, мозаично съшити квадрати, основна сцена и декор на случващото се. Върху този килим дефилира Животът, който е и хомосексуална любов, и предметен кич, горчиви изповеди за притежание вместо обичане” и т.н.
Васил Тоновски