Повече от 600 жени живеят в градчето Ноива до Кордейро, югоизточна Бразилия. По-интересното е, че те са и единствените му постоянни жители, а представители на мъжкия пол липсват, въпреки, че дамите са известни в региона с красотата си.

Ноива до Кордейро е в долината Бело Вале, което се превежда като “красивата долина”. Този окръг е станал пословичен с красивите си жени. Още повече, че всички са сами и си търсят мъже.

Въпреки, че някои от тях са омъжени, съпрузите и синовете им работят или учат другаде през седмицата и се връщат само за уикенда по домовете си, където цари матриархат. Повечето от съвременните амазонки са на възраст 20-35 години.

Населеното място датира от 1890 година, когато млада жена и семейството й са отлъчени от католическата църква, след като тя била обвинена в прелюбодеяние спрямо мъжа, за който е била насилствено омъжена. Тук са били заселвани жени обявени за проститутки, с което се е целяло изолацията им.

Постепенно още самотни жени и самотни майки се присъединяват към общността. Няколко опита на мъже да се сближат с женското съсловие ударили на камък и само засилили тяхното желание да отстояват женския си свят.

Сега обаче, красавиците обмислят да поразхлабят правилата и да приемат, че неомъжените и самотните могат да си намерят съпруг.

Нелма Фернандес, 23, казва: „Ние мечтаем да се влюбим и да се омъжим, но ние искаме да живеем тук и не желаем да напускаме града в търсене на съпруг. Мъжът трябва да дойде тук и да бъде част от нашето общество при пълно съгласие да се следват нашите правила на живот.“
През 1940 евангелския пастор Анисио Перейра се жени за 16-годишна местна девойка и основава църква. Той е налагал строги правила на жителките забранявайки им да пият алкохол, да се подстригват и да ползват контрацептиви. След смъртта му през 1995 жените твърдо решават да не допуснат никога повече мъж да диктува правилата на техния живот.

Розали Фернандеш, 49, заявява: „Ние носим Господ в сърцата си и не ни е нужно да ходим на църква или да кръщаваме децата си. Има много неща, в които ние сме по-добри от мъжете. Радваме се на подреден, хубав и хармоничен град, което може да се получи само, ако жени управляват. Споделяме всичко, дори земята, която обработваме за прехраната си без излишни конфликти. Типичен пример за една за всички и всички за една.“